Свършила гражданската война в Русия и Чапай и Петка решили най-накрая да се изкъпят. Години наред все били по фронтовете и все не намирали време за една хубава баня, така че били яко кирлясали.
Речено, сторено. Напалили една хубава руска баня. Напарили се хубаво и Чапай казал на Петка:
- Петка аз ще легна тука, а ти в името на революцията ми търкай кирта от гърба.
- Добре, другарю Чапай – казал Петка.
Легнал Чапай, а Петка започнал да търка. Търкал, търкал и по едно време казал:
- Чапай, свалих първият пласт кир.
- Добре, Петка! Добре. Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време пак казал:
- Чапай, свалих втория пласт кир.
- Добре Петка! Много добре! Продължавай така. Продължавай да търкаш в името на революцията.
Петка продължил да търка. Търкал, търкал и по едно време удивено изкрещял:
- Чапай! Намерих потника дето го загуби миналата година!
Чапай среща негов стар авер и се заприказват. По едно време, неговия авер му задава гатанка:
- Два крака има, на един стои. Що е то?
Чапай: Ми... Гъз.
- Не, бе братле, ножица е това.
- Дай още една.
- Добре, без прозорци, без вратица, пълна къща със дечица. Що е то?
- Ми... гъз.
- Не бе, братле, краставица е това, ти си гъз.
Среща се по късно Чапай с Петка и го пита:
- Абе, братле, слушай са гатанка. На един крак стои, пълен гъз с краставици. Що е то?
- Ми... Гъз?!
- Нали! А ония ми вика, че било ножица.
Чапаев изпратил Петка да учи.
Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"