Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
- И къде, муци, казваш, че ще ходиш - пита фризьорката й.
- До Рим.
- Ау-у-у, ужасен град, гмеж, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
- С Ал-Италия.
- Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите - грозни, храната - отврат. И къде ще отседнеш там?
- В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
- Бутиково - дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
- Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата...
- Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
След месец жената се връща от Рим
и е отново при фризьорката.
- Е, и как беше, муци? - пита тя.
- Невероятно - самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям - шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето - приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно...
- А във Ватикана ходи ли? - пита злобно фризьорката.
- Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
- Какво?
- Чадо мое, кой те е подстригал така идиотски?!
Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
