Глупости, които хората са казвали в съдебна зала:
Адвокат: Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка: Да.
Адвокат: Какво правехте по това време?
Свидетелка: Cekc.


Адвокат: Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел: Не.
Адвокат: Кръвно налягане?
Свидетел: Не.
Адвокат: За дишане?
Свидетел: Не.
Адвокат: Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел: Не.
Адвокат: Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат: Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел: Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...


Прокурор: Активни ли сте сексуално?
Свидетел: Не, само си лежа.


Прокурор: Дата на раждане?
Свидетел: 18 юли.
Прокурор: Коя година?
Свидетел: Всяка година.


Адвокат: Имала е три деца, нали?
Свидетел: Да.
Адвокат: Колко от тях момчета?
Свидетел: Нито едно.
Адвокат: А момичета?
Свидетел: Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?


Адвокат: Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел: Смърт.
Адвокат: Чия смърт?
Свидетел: Познайте.


Адвокат: Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел: Среден на ръст, с брада.
Адвокат: Мъж или жена?
Свидетел: Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.


Прокурор: Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел: Всичките. Живите много се съпротивляват.


Адвокат: Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел: На глас...


Адвокат: Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел: В 20:30 часа.
Адвокат: И по това време г-н Дентън е бил умрял?
Свидетел: Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.


Прокурор: Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел: Ами аз имам само един...


Адвокат: На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел: 38 или 35, не помня точно.
Адвокат: От колко време живее при вас?
Свидетел: От 45 години.


Адвокат: Господине, колкото ви е IQ-то?
Свидетел: Мисля, че виждам добре.


Адвокат: По-малкият син, 20-годишният, на колко години е?
Свидетел: На 20, колкото е и IQ-то ви.


Адвокат: Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел: Вие ебавате ли се с мен?

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд taшaциte ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали taшaциte му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че taшaциte му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за taшaциte!