Skip to main content
Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
- Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам".
- Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
- После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия.
- Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
- Ами после рязах. До 1958 година...