Вицове за Съдебната система
1. Обикновената майка изхвърля остатъка от пъпната връв на бебето си.
Българската майка тайно подмята пъпчето в някоя банка, в съда или където иска да бъде бъдещото работно място на детето й.
2. През зимата, обикновената майка си набавя всички продукти от супермаркета.
Българската майка се запасява с достатъчно домашна лютеница, компот, мармалад, туршия и луканка за цяла година.
3. Обикновената майка купува само нужното на децата си.
Българската майка взема бебешка количка за 3000 лв., достатъчно играчки да напълнят цяла стая, смартфон, по-добър от нейния и дизайнерски дрехи за нейната рожбичка.
4. Обикновeната майка уважава личното ти пространство.
Българската майка нарича стаята ти кочина и винаги, когато те няма подрежда нещата ти в правилен ред. Тя никога няма да повярва на думите ти Хаосът ми е организиран! Сега не мога да намеря нищо, благодарение на теб!
5. Обикновената майка те оставя да ядеш, когато си прегладнял.
Българската майка ще те накара да изчакаш всеки да седне на масата. Дори и не се опитвай да започнеш да ядеш, преди последният да е пристигнал. Тя, от друга страна, ще става всеки път, когато кажеш, че имаш нужда от нещо: сол, пипер, нова вилица или салфетка.
6. Обикновената майка очаква от теб да се изнесеш на квартира след навършване на пълнолетие.
Българската майка би се обидила, ако 35-годишният й син каже: Мамо, мисля, че е време да си намеря свое собствено място.
7. Обикновената майка те оставя сам да избереш образованието и кариерата си.
Българската майка те съветва да учиш икономика или право, защото парите са там. А и музикант къща не храни.
8. Обикновената майка ти се обажда от време на време.
Българската майка ти звъни по 11 пъти на ден, само за да чуе отегченото Да, мамо… жив съм… Да, добре съм.
9. Обикновената майка ти казва колко си хубав.
Българската майка те оглежда от горе до долу, обработва информацията за секунди и хладнокръвно казва нещо от сорта на: Ризата ти не е изгладена!
10. Обикновената майка разпределя домакинската работа между членовете на семейството.
Българската майка прави всичко сама и винаги натяква: Голямо си прасе! Никога не миеш чиниите. Никой не ми помага. Баща ти винаги си хвърля мръсните чорапи под леглото!
Десет големи разлики … и още две, които нямаше как да пренебрегнем!
11. Обикновената майка те оставя да се срещаш с когото поискаш.
Българската майка прави досие на новата ти тръпка от ден едно – Какво работят родителите му?, Тя може ли да готви?, Той кара ли кола?, Горе-долу с колко мъже ли е спала?, Има ли висше образование?. Тя претегля доказателствата, за и против. Гаджето ти не е подходящо за теб до доказване на противното. Всичко, което тя иска да направи, е да те предпази от голяма грешка, защото тя знае кое е най-добро за теб.
12. Обикновената майка използва телефона си, за да се свърже с детето си.
Българската майка използва Skype. Защото детето й е в чужбина за месец, два или завинаги.
Моше е студент в Оксфорд.
Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа. Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам.
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Бракоразводен процес. Съдията пита жената, разлиствайки делото:
- Кажете, моля, какъв е мотивът за вашия развод?
- Ваша чест, знаете ли, на мен много ми харесва песента "Хотел Калифорния"...
- Вие сигурно не ме разбрахте! Питам ви за фундаменталната причина за вашия развод!
- Фундаментът е като всички останали: бетон, пясък и цимент.
- Ама!... Hа какво основание?
- Някъде към 5 на 6 метра.
- Дявол да го вземе! Той да не би да ви бие редовно?
- Ами, около два пъти в седмицата става преди мен...
- Така, всичко е ясно! Последен въпрос: защо искате развод?
- Аз не искам! Мъжът ми иска! Разправя, тъпчото, че с мен било абсолютно невъзможно да се общува!