Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите.

Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия си Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарва в подземния гараж на банката.
Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.
След две седмици тя идва отново, връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.
Служителят и ги подава и и казва:
- Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме и се оказа, че сте мултимилионер. Сега се чудим, за какво ви трябваха тези $5000?
Блондинката отговорила:
- А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15 и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?

Пешо и Гошо спират в Германия на бензиностанция и казват:

- Пълни догоре… с вода!
Слагат едно хапче в резервоара, палят и тръгват.
На другия ден пак същото.
На третия към тях се приближил господин с костюм и се представя:
- Здравейте, аз съм зам. изпълнителен директор на Ауди, упълномощен съм да ви предложа 1 000 000 евро за хапчетата!
Пешо:
- 3 милиона и са Ваши!
Плаща господина и щастлив си заминава с кутийката с хапчета.
Гошо:
- А бе Пешо, как ще караме сега?
- Ами на газ, както досега…

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.

Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!

- Изкара ли шофьорския изпит?

- Не.
- Кога ще го изкараш?
- Като дадат заплата.

- Взех си много евтин самолетен билет за Лондон, но е лошо мястото.

- Голяма работа, че не си до прозореца!
- Да, бе, прав ще съм в ъгъла.

Полицай спира автомобил за превишена скорост.

- Проблем ли има, полицай?
- Господине, карахте с превишена скорост. Свидетелството Ви за управление, моля.
Шофьорът отговаря:
- Бих Ви го дал, но нямам.
- Нямате??
- Загубих го, понеже 4 пъти бях заловен за шофиране в нетрезво състояние.
Полицаят е шокиран:
- Бихте ли ми дали документите на автомобила тогава?
- Съжалявам, не мога. Колата не е моя - откраднах я.
- Откраднали сте я??
- Да, и убих собственика - невъзмутимо отговаря шофьорът.
Полицаят изплашен:
- Вие сте направили какво?!?
- Трупът на собственика е в багажника, ако не вярвате...
Полицаят бавно се отдръпва назад и се обажда за подкрепление. След броени минути 5 полицейски автомобила ограждат мястото. Старши офицер се доближава бавно до колата с наполовина изваден пистолет и казва:
- Господине бихте ли излязли от автомобила, моля?
- Проблем ли има, офицер?
- Да, моля излезте и отворете багажника на автомобила.
Човекът излиза и отваря багажника на колата - празен е.
Офицерът:
- Това Вашата кола ли е?
Човекът отговаря:
- Разбира се - и подава документите на автомобила.
Офицерът, разбираемо озадачен:
- Един от моите полицаи твърди, че нямате свидетелство за управление.
Човекът бърка в джоба си и изважда свидетелството за управление. Офицерът внимателно го оглежда и се обърква съвсем:
- Благодаря Ви, господине. Един от полицаите ми каза, че сте без свидетелство за управление, откраднали сте колата и сте убили собственика и.
Шофьорът усмихнат:
- Обзалагам се, че този лъжец Ви е казал и че карам с превишена скорост.

Звъни един човек в централата на такситата и се възмущава:

- Поръчах при вас такси за да не изпусна самолета! Обещахте ми и никого не изпратихте!
Дежурната се извинява:
- Много съжалявам, но не успяхме да намерим свободна кола. Бързо ще поправим пропуска си. Не се притеснявайте, в днешно време самолетите никога не излитат по разписание!
- Този сигурно няма да излети - аз съм му пилотът!