Майката и бабата на Иванчо лющят грах в сайванта. Доприпква Иванчо и казва:
- Мамо, мамо, бикът eбe кравата!
Майка му пребледнява, изпотява се и го поправя:
- Какви са тия приказки, бе? Ти възпитание нямаш ли? На 6 години си станал, не се говори така. Ще кажеш „Бикът изненада кравата".
След малко Иванчо пак пристига превъзбуден:
- Мамо, мамо, бикът изненада всички крави!
Майка му се подсмихва:
- Не може, Иванчо, бикът да изненада всички крави.
- А, може, може - бикът изненада всички крави, щото eбe кобилата!
Отидох на работа в Израел още деветдесета година.
Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…