Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
Имало едно време една царица, която била ненаситна за cekc – нямало мъж, който да я задоволи напълно. Обявила тя награда от десет торби жълтици за онзи мъж, който успее да я задоволи. Не успее ли обаче, вместо награда, получава десет тояги на гол гръб. Изредили се млади и прави левенти, никой не успявал. Застанал и един дядо на опашката, към 80-годишен. Младите го гледали и му се смеели:
- А бе, дядо! Какво си се наредил и ти тук с младите? Никой от останалите не успява да я задоволи, та ти ли, бе?
Нищо не казал дядото на глас, само се подсмихнал. Та влязъл той при царицата, един час, два часа, пет часа… Накрая излязла царицата изпотена:
- Не мога повече! Дайте му десет торби с жълтици!
Излязъл и дядото, минава покрай опашката, а младите цъкат с език и го питат?
- Брей, бе дядо! Как успя, бе? На твоите години?!
Дядото се подсмихнал леко и отвърнал:
- Па, знае ли човек... къде ще го чукне парализата?
В едно семейство се родило дете. Не проговорило до 5 години, за това родителите го завели на лекар.
Не се притеснявайте ще проговори.
Само че, тези, чиито имена произнесе първите три пъти , ще умрат - казал докторът.
Минало малко време, детето казало първата си дума "дядо " и дядото умрял. После казало " баба " - и бабата си отишла. Един ден жената казала на мъжа :
- Поседи с детето отивам до магазина. Заиграло се детето, казало " татко " . Баща му се стегнал, умил се, преоблякъл се с нови дрехи, бяла риза, нови обувки и легнал на кревата. Дошла жена му от магазина и казала :
- Какво си легнал с тоя нов костюм в леглото ? Ставай да вървим на погребение - съседът почина.
- Подсъдими, вярно ли е,че в деня на деянието, Вие изразихте гласно желанията си да наебете майката на ищеца, баба му, дядо му..., целия му род, рода на жена му, самата му жена и отпред и отзад и в устата мръсна, а така също и всичките му лели, от страна на майка му, а и от страна на баща му... и още около тридесет и двама члeнa на неговата фамилия?
- Не е вярно, Господин съдия! Аз най-спокойно си работех в леярната, когато той ми изля половината плавка стомана, 1500 градуса, на гърба... Аз просто се обърнах и му казах: Не виждаш ли, че ми създаваш леко неудобство? Възможно е и да ме заболи!!!
"Дневникът на младия Володя...
10 юли 1863г.
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863г.
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863г.
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863г.
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863г.
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863г.
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863г.
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863г.
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863г.
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863г.
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864г.
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864г.
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864г.
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864г.
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864.
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?.."
