Дядо и внуче чистели сухи листа в градината. Момченцето видяло един червей да се опитва да влезе в дупката си.
- Не можеш чедо да го вкараш в дупката. Той е много мек и хлъзгав.
- А на бас, дядо за 10 лв., че ще го вкарам!
- Добре, съгласен съм.
Момчето изтичало в къщата и донесло лака за коса на майка си. Пръскало червея няколко пъти, докато стане като пръчка и после го пъхнало в дупката.
- Еее, признавам, че спечели баса. Ето ти 10 лв.
На другата сутрин дядото вика момчето и му казва:
- Ето ти 10 лв.
- Но дядо, ти забрави ли, че вчера ми даде парите.
- Ооо, не съм Гошко, това са пари от баба ти!
Качва се 23-24 год майка с момиченце на 3-4 год в маршруката.
Сядат и детето почва да мрънка: Искам Барби, искам Барби! Обаче това мрънкане е в различни тоналности и майката отговаря по същия начин: Имаш вече триииии! На хората им писва да слушат, но детето изведнъж млъква. Явно замисля нещо и изведнъж казва: Аз пък ще кажа на баба. Майката се усмихва: И какво толкова ще кажеш? Цялата маршрутка затаява дъх от любопитство. Ще кажа какво видях, казва детето. Майката: И какво толкова видя? Детето: Видях как вчера целуваше пишkata на тати! Маршрутката избухва в смях, жената си взема детето под мишница и слиза на следващата спирка.
От там се качва млад мъж с момченце на около 7-8 год. Сядат на същите места, а всички в маршрутката се смеят та се късат. Мъжът смутено се усмихва и в този момент синът му изтърсва: Тате, купи ми войници! Маршрутката избухва в истеричен смях, шофьора спира, защото не може да кара от смях и се обръща към младия мъж: Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката!
Иванчо се родил с малка пишka. Той растял, а пишkata му все малка. Като станал на 18г. дядо му събрал мъжката част на фамилията.
- Събрал съм ви, да решим какво ще правим с Иванчо. Всички в семейството сме надарени, само неговия - ню ню, не може да ни излага така. За това реших, да вземем по парче от всеки и да му присъдим.
Направили операцията и след няколко дена, роднините дошли на свиждане. С влизането в болничната стая, дядото попитал.
- Как е новата пишka Иванчо?
- Като ,,Икарус" дядо.
- Как като ,,Икарус" бе сине?
- А ми тъй бе дядо. Твоето парче се падна по средата!
"По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град. Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години. Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото: - Има ли някой? Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете!
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини... Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант???
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!"
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
