Вицове за Варна, Вицове за варналии
10-те типа фейсбук-потребители:
КИФЛАТАДенят й започва с позитивния призив: dobroutrooooo na si4ki! mn wi obi4kaaaaaam!
После пуска селфи от кенефа на чалготеката, в която е била снощи. Приятелките й я лайкват и пишат "mn si slatka", докато си мислят "тая к'ва е грозна, не е истина".
В ранния следобед се появява снимка на евтино бельо, още с етикeта, и текст vijte kfo si kupix, nali sa mn sladurskiii?
Приятелките й пишат, че гащите, които си е купила, са mn sladurski, докато си мислят "тая к'ва kуpba е, не е истина".
Надвечер настъпва часът на тъжните откровения. Пускат се разкъсващи сърцето строфи от някоя мазна чалгия - "обичам те, разбери, това е моята вина" или пък "защо не пръснеш със ръце това сърце, проклетото, да спре".
МНОГОЗНАЙКОТО
Той е компетентен по всички въпроси - от тактиката на Кубрат Пулев до методите за добив на шистов газ и винаги изказва категорично мнение. Ако някой се опита да спори с някого, Многознайкото го отрязва и високомерно му обяснява, че опонентът му изобщо не е наясно с нещата. Само той имал информация по въпроса, но не казва откъде се е сдобил тази информация. Постоянно пуска линкове към статии със съмнителни теории.
ПАТРИОТЪТ
Той е убеден, че българите са някакви по-висши същества, които превъзхождат другите народи във всички отношения. Българките са най-красивите, българите са с най-дългите kуpobe и т.н.
Мрази всички чужденци и най-вече турците и европейците. По неизвестни причини харесва руснаците, защото според него те са ни "освободили".
Патриотът смята, че всички други народи не правят нищо друго освен денонощно да мислят как да прецакат клета майка България. Ако не бяха те, сега щяхме да сме по-мощна сила от Щатите и Китай, взети заедно.
На празници Патриотът изпада във фейсбук-еуфория. Поства развети трибагреници, снимки на Ботев и Левски, възрожденски песни и призиви SABODETE SE BALGARI! Но това се случва само сутрин. На обяд се напива като свиня и заспива с лице в салатата.
КОНСПИРАТОРЪТ
Той не влиза във фейсбук с името си, защото е убеден, че тайните служби го дебнат. Подвизава се с никнейми като An0nimu3, Tamplierat, CaitGais и т.н.
Сигурен е, че 99 процента от хората във фейсбук са агенти на разузнаването, изпратени в мрежата, за да научат всички негови тайни. Затова се е регистрирал с фалшив мейл и никога не се тагва, за да не го знаят къде е.
Опитва се да "отваря очите" на заблудените и наивни граждани, като с недомлъвки им намеква, че скоро ще бъдат подложени на мъчително унищожение от Определени Кръгове. Смята, че ако това стане, само той ще оцелее, защото е бил информиран.
АЛКОХОЛИКЪТ
Той се опитва да е забавен по един твърде нелеп начин. Пише нарочно на някакъв диалект, защото смята, че това е много смешно. Основни теми на статусите му са киселото зеле, домашната ракия и cekcъt с неепилирани жени - такъв, какъвто го помни от 80-те години, когато последно е правил cekc. Музиката, която слуша, също е от онова време - "Рейнбоу", "Уайт Снейк" и "Щурците". Поства от време на време такива клипове с текст "Поздравче!". Кефи се на Цонко от Каварна. Задължително отбелязва всички именни дни - от свети Спиридон до света Ефросиния. И винаги с милото "Честито на всички именници! И наздраве!" Понякога разказва и стари вицове за Иванчо и Марийка, от които ти става някак тъжно.
ХРАНЕЩИЯТ ИЗВЕСТНИ
Той е открил смисъла на съществуването си в това да обикаля страниците на популярните личности и да ги обижда. На стената на Бербатов пише, че бил некадърник, на стената на Цвети Пиронкова - че била грозна. Говори им на "ве", за да подчертае, че се смята за равен на тях. Мисли си, че щом може да пише такива неща на толкова известни хора, значи е голямата работа.
После се хвали на приятелите си "кой ве, Григор Димитров ли? Найш колко съм го хранил у фейса… аз такиа кат него ги прая на две стинки ве…"
Храбростта му се проявява само когато е зад клавиатурата. В живота е страхлив мишок, който не смее да гледа хората в очите.
ОНАНИСТЪТ
Веднага щом се върне от училище, той влиза в мрежата и започва да търси обекти за mactуpбaция. Обикновено това са момичета, които са сложили за профилна някоя по-разголена снимка. Те не са я сложили за него, а за да хванат на въдицата някой заможен чичко, който би могъл да им купи поне едни ботушки от мола. Затова Онанистът винаги се представя за поне 30-годишен.
След като завърже контакт, той започва да сваля избраницата си. Но целта на свалката не е да се срещне с нея. Целта му е да я накара да му прати някоя по-разголена снимка, за да има пред какво да mactуpбиpa.
КУЛИНАРКАТА
Тя обикновено е скучаеща домакиня. Още от сутринта снима чашата си с кафе и се прави на гостоприемна с тъпото: "Някой да иска чаша ароматно кафе?" (Сякаш може да почерпи някого през монитора!)
После следват снимки на палачинки, бухтички, баници и т.н. (Но никога филия с лютеница, смята се за просташко).
Тези снимки привличат стотици лайкове от други скучаещи домакини, а коментарите под тях най-често са "охххх, как са ми се прияли…" или пък "благодаря ти, че ме подсети, и аз ще взема да си направя".
На обяд кулинарната оргия продължава със супи, кебапи, гювечи и мусаки.
Разменят се рецепти и се дават акъли от сорта "аз на пълнените чушки винаги слагам щипка кимион, стават божествени".
После идват угризенията и оплакванията "Ох, нищо не ям и пак пълнея, една чаша вода да изпия и веднага ми се лепи". Тези вопли звучат някак лицемерно, защото идват от жени, които очевидно омитат огромни количества манджи.
НАПУШЕНИЯТ
Той постоянно е "на черешата". Коментира всякакви статуси и снимки с неизменното "pxaxaxaaaaaa". Споделя охотно всички събития от динамичното си ежедневие с признанието "napra0 se sma3axme brat pxaxaxaaaaaa".
ДОСАДНАТА МАМА
Тя използва социалната мрежа най-вече за да популяризира всички биологични функции на отрочето си - ядене, оригване, пърдене, сране и т.н. Говори за детето си в първо лице множествено число - "днес ядохме пюре", "днес ни поникна първото зъбче" и т.н. Нарича мъжа си "нашия татко".
Участва и във всички безумни фейсбук-конкурси за снимка на "най-сладкото бебче" и моли всички да лайкват снимките, за да спечели незнам какво си.
ТУ- Варна, Катедра "Физика и математика."
На изпит при професор - звяр. Влиза отличникът на потока. Професорът:
- Пътуваш с влак и в купето става горещо. Вашите действия, колега?
Студентът:
- Ще отворя прозореца.
- Да, страхотно! Сега ми кажете колко пъти въздухът в отделението ще се промени, ако скоростта на влака е 70 km/h; свързани вятър 9 m/s; температура в отделение + 32 градуса; температура навън + 25 градуси; в купето има 3 души, които отделят 1,3 m3 въглероден диоксид на час; влажност 73%; размерът на купето 2,5 х 2,5 х 2,0?
Студентът:
- Не знам...
- Скъсан! Да влиза следващият!
Студентът излиза, разказва на всички за прозореца и купето.
Влиза студентка, сяда и казва:
- Готова съм!
- Хм... сега ще разберем, колежке... пътуваш с влак, твоите действия?
- Ще си сваля якето.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля пуловера.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля блузата.
- Да, но все още е горещо!
- Ще си сваля и дънките.
Професорът (подсмихвайки се):
- Хм, добре... но в купето има един нeгъp пред теб, и като те гледа и му става...
Студентката се навежда към професора, и гледайки го в очите, бавно казва:
- Професоре... ако ще целият влак да ме изeбe, аз, Вашият шибaн прозорец няма да го отворя...
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите cbиpka — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че има три сравнителни степени.
Обаче българинът се запънал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: близо, по-близо, най-близо, на един хуй място; далеч, по-далеч, най-далеч, на майка си в пуtkata; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си eбe майката. Езиковедите се ококорили:
– Не може да е вярно.
Българинът:
– Елате и вижте.
Качват се те на самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват:
– Карай към Варна.
И таксиджията тръгнал, ама решил да попита:
– А бе, какво ще правите във Варна?
– Ще пием кафе.
– А бе, вие луди ли сте? Къде ще ходите на майка си в пуtkata, ей тука на един хуй място правят такова кафе, че да си eбe майката!
В кръчмата, Нане се напива с бургазлия и варненец.
Бургазлията казва:
- Това е готино кръчме, ама в Бургас имаме кръчма, където като си поръчаш 2 ракии, после ти дават една без пари.
Варненецът не остава по-назад:
- Във Варна е по-добре, там плащаш 1 – една безплатно, плащаш 2 - две безплатно.
Нане ги слуша и казва:
- Съседът Вуте отвори кръчма, в другия край на селото. Он ти плаща първата ракия, после плаща втората, после и третата... па после те води в задната част на кръчмата и там те уреди с безплатен cekc.
Бургазлията:
- Ти сериозно ли, бе? И това ти се случи на теб?
Нане:
- Не... на балдъзата.
Професорски изцепки:
- Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула.
- Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали.
- Нека да сме живи и здрави, колеги, но главно живи, защото много здрави се споминаха. (Професор по физика в СУ)
- Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота. (Учителка по философия)
- Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата. (Учителка към своите ученици абитуриенти)
- Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно!
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
- И мъжът, и магнетофонът имат по две глави – едната за запис, другата за възпроизвеждане. (Из лекция по Аудиовизуални средства във ВТУ)
- Колеги, тук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него. (Асистент в ТУ София)
- Имам уши на най-невероятни места. (Учителка в МГ Варна)
- Докато съм тук и ви чуkam на тази маса, ще мълчите.
- Момчетата са без облекло и се държат непристойно! (Забележка от учител по физическо)
- Точно вие ли, момчета, не знаете къде да поставите пълния члeн...
- Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвърля през прозореца.
- Колко минути остават до края на часа, колеги – да или не?!
- Слагате точка и изречението продължава...
- Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате.
- Искам да видя физиономии, които мислят.
- Ще ви го покажа, за да го видите визуално.
- Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.
- Сега ще изпаднем в междучасие...
(Асистент по „Теория на вероятностите“ ФМИ)
- Когато човек се задави, може да умре много сериозно. (Учител по биология)
- И да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
(Професор в ТУ, Варна)
- До края на часовете нямам часове!
- Утре ще ви довърша.
- Ако още веднъж, ти отзад свирнеш, такава cbиpka ще ти извъртя...
- Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз...
- Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена! (На изпит по право, СУ)
- Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(Лекция по психиатрия)
- Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)
- Токсикоиритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)
- Студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя – и на мен ми се иска да късам.
- Назубрили сте текста, като коне с капаци!
- Гледай ги как изникват изпод чиновете. Никнат като гъби...
- Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!
Пътуват по магистралата за Варна през Пловдив, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Вальо Златев.
Стигат някъде около Чирпан - гледат огромен завод, нещо грандиозно. Бойко подскочил и вика:
- Ама как!
Делян Пеевски:
- Спокойно, той е мой.
Продължават си по пътя, стигат около Сливен и гледат там перки за ток, Бойко пак подскочил:
- Какво е това? Ама как, бе?
Вальо Златев със спокоен тон:
- Те са мои.
Продължили по пътя, наближават Бургас - там пък огромни хотели, комплекси. Чудо! И Бойко пак не издържа:
- Какво става, бе?!
Делян Пеевски го успокоява:
- И те са мои.
Бойко вече замислен:
- Бacи! В тая държава само вие ли работите?
