Вицове за пазаруване, магазини и търговци
О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят.Паргингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни!Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури,клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика"Търчете,че свършиха промоциите"
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
"Спрете ги,че олиото свърши"
и зареждат,зареждат а клиентите грабят
и излизат,и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат,клиентите ревът
с количките налитат,за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат,някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревящи,с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Бългаският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.
.......................................................
и днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и "Пирогов" без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.
Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал:
- Колко е часът?
Майката казала:
- Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
- Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът.
- И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
- Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
- Да! Не трябваше да питам за времето...
От пет години почивен ден нямам.
Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.
Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.
Колко е тъжно да си стар!
...Излязох от супермаркета и потърсих ключа от колата си. Не беше в джобовете ми. Върнах се вътре и внимателно претърсих доматите, картофите и всички рафтове, но не намерих нищо.
Изведнъж се сетих, че може да съм го оставил в колата и тя може да е била открадната. Бързо изтичах до паркинга и... КОЛАТА я НЯМАШЕ!
Обадих се в полицията, дадох им местоположението си, описание на автомобила, регистрационния номер и т.н., и т.н. И признах, че съм оставил ключа вътре.
Тогава направих най-трудното обаждане... на жена ми:
- Скъ-ъпа... (гласът ми трепереше), оставих ключа в колата и са я откраднали!
Последва продължително мълчание..., после тя се развика:
- Аз те закарах и те оставих в хранителния магазин преди да отида на фризьор! ИДИOT!
Не без смущение, но с радост казах:
- Ох, прекрасно! Ще дойдеш ли да ме вземеш?
Тя отново започна да крещи:
- Не мога, идиot такъв! В полицията съм и трябва да ги убедя, че не съм откраднала колата!...