Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..
Събудих се и кучето ми лежеше в задния двор, покрито с пръст, със заек в устата си. Заекът не е окървавен, просто е мръсен. Децата на съседа ми отглеждат сиви зайци. Веднага разбрах, че е един от техните.
Взех заека от кучето, втурнах се вътре и измих цялата пръст от него, преди съседите ми да се приберат. Беше скован, но съм чувал, че някои животни се преструват на мъртви, когато се страхуват... не можех да си спомня кои. Взех го и го поставих обратно в една от клетките в задния им двор, след което се прибрах обратно вкъщи набегом.
Не минаваха и 30 минути, когато чух съседите ми да крещят, излязох и ги попитах какво не е наред? Казаха ми, че заекът им е умрял преди три дни и са го погребали, но сега е обратно в клетката.
- Тате, искам да се оженя, харесва ми Ваня от съседния блок.
- Не може сине, тя ти е сестра.
- Мамо, исках да се оженя за Ваня, но тате ми каза, че тя ми е сестра. Преди няколко месеца ми каза същото, когато му казах, че харесвам Соня. Какво да правя?
- Спокойно сине, жени се за която искаш, той не ти е баща.
