Вълкът паднал в една дупка и не можел да излезе.
Цял ден така. Минал заека надвесил се над дупката и започнал да го храни отвисоко:
- Падна ли бе, ааааа!?!? Падна лиии, тъпанар, боклук, падна ли долу, аааааа!?!???
Но не щеш ли и заека се подхлъзнал и паднал в дълбокото при вълка. Поогледал се, изправил се, изтупал се, поизпъчил се лекинко и го погледнал с един нежен и топъл поглед, па рекъл с топло и мазно гласче:
- Ако щеш вярвай дойдох да ти се извиня!!