Върви свещеник през ливадите и вижда мъж да коси трева, а на косата му завързано звънче.
- Защо ти, добри ми човече, си провесил звънче на косата?
- Когато кося, то звъни и плаши разни птички и гадинки в тревата, за да не погубя някоя живинка напразно.
- Добра душа имаш ти, мислиш за божиите твари. За това ще ти опростя греховете, ако ги имаш.
- Знаете ли, отче, аз понякога съгрешавам с дъщерята на стопаните в сеновала.
- Опростен да ти е този грях, сине! Друго?
- Когато я няма дъщерята, съгрешавам и със стопанката.
- Това не е много хубаво, но съм обещал... Опрощавам ти и този грях! Друго?
- Когато ги няма стопанката и дъщерята, съгрешавам и със стопанина.
- Сине мой, звънчето на друго място трябва да го вържеш! На другооо...
0