Вървят си прасчо и мечо пух през гората и си говорят:
- Ех прасчо какво е хубаво времето, ясно, слънчево,
а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако
намериме нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем,
защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво ...
- Да мечо пух, колко сме гладни и ако намериме нещо за ядене
ще си го разделим и ще се наядем и времето колко е хубаво,
а ние какви добри приятели сме ...
И както си говорят, хоп ... пред тях едно гърне с мед.
Мечо пух:
-Прасчо виж, гърне с мед. Сега ще се наядеме и времето колко е хубаво
и ние какви добри приятели сме ...
Опитал се да бръкне мечо пух в гърнето, обаче лапата му не може
да влезе през гърлото.
-Прасчо, лапата ми е голяма и не мога да бръкна пробвай ти,
за да се наядеме и времето ..... и ние какви добри .......
Пробвал прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо:
-Мечо пух, аз ще отида да взема една лъжица и с нея ще извадиме меда
и ще се наядеме и времето .................... Ти стой да пазиш меда.
-Добре прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри
приятели ...............
Тръгнал прасчо. След малко се връща и какво да види:
Гърнето счупено, меда изяден,
а мечо пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
-Браво бе мечо пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица,
а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме,
защото сме добри приятели и времето колко е хубаво .....
А мечо пух едвам си надигнал главата:
-Трай бе свиньо-о, че ми е лошо ........
0