В градската минерална баня са Японец, Американец и Бай Ганьо. Излежават се голи в басейна когато се чува бипкане. Японецът си потупва бедрото и казва: -„Пейджърът ми…търсят ме от офиса…имам микрочип в бедрото…” След няколко минути се чува звън от телефон. Американецът се потупва по дланта и казва: -„Мобилният ми…търсят ме от офиса…имам микрочип в дланта…” Бай Ганьо гледа тъпо и се чуди как да се измъкне от тази ‘технологична’ срамотия. По едно време излиза от басейна. След няколко минути се връща а от гъзa му виси тоалетна хартия. -„Човече, май голямата нужда те е подгонила, а?” – присмиват му се чужденците. -„А?...Мен ли?... Боже!...по никое време…факс…”
В градската минерална баня са Японец, Американец и Бай Ганьо. Излежават се голи в басейна когато се чува бипкане. Японецът си потупва бедрото и казва:
-„Пейджърът ми…търсят ме от офиса…имам микрочип в бедрото…” След няколко минути се чува звън от телефон. Американецът се потупва по дланта и казва:
-„Мобилният ми…търсят ме от офиса…имам микрочип в дланта…” Бай Ганьо гледа тъпо и се чуди как да се измъкне от тази ‘технологична’ срамотия. По едно време излиза от басейна. След няколко минути се връща а от гъзa му виси тоалетна хартия.
-„Човече, май голямата нужда те е подгонила, а?” – присмиват му се чужденците.
-„А?...Мен ли?... Боже!...по никое време…факс…”