В едно малко градче вилнеели две мутри - братята Сульо и Пульо. Но един прекрасен ден - Сульо бил очистен. Пульо отишъл при местния свещеник и му казал:
- Отче,знам,че брат ми не беше цвете за мирисане! Обаче съм готов да ти дам десет бона,ако на погребението кажеш:
" Сульо беше истински светец!"
Попът въздъхнал:
- Не мога да поема такъв грях на душата си! И е пълен абсурд да взема тия пари!
Мутрата се заинатила:
- Добре,де! Ще ти дам двайсет бона! И за да ти е чиста съвестта - използвай ги не за лична облага,а за ремонт на църквата! Обаче,искам непременно да кажеш едно към едно:
" Сульо беше истински светец!"
Божият служител кимнал неохотно:
- Е,добре! Разбрахме се!
И така,на погребението се бил изсипал целия град. Попът започнал бавно и тържествено:
- Братя и сестри! Всички знаем какъв боклук и лaйнo беше Сульо! Той беше наркодилър, сводник,контрабандист и рекетьор! Нямаше страх от Бога и закона! Беше се разпасал като дерибей! И накрая си получи заслуженото! Ала все пак,в сравнение с брат си Пульо - СУЛЬО БЕШЕ ИСТИНСКИ СВЕТЕЦ!
0