Един ден в двора ми се появи уморено куче. По нашийника му – и по факта, че беше в добро състояние – можех да разбера, че има дом и е добре обгрижвано. Той спокойно се приближи до мен, аз го...

Един ден в двора ми се появи уморено куче. По нашийника му – и по факта, че беше в добро състояние – можех да разбера, че има дом и е добре обгрижвано. Той спокойно се приближи до мен, аз го потупах по главата и след това ме последва до входната врата. Без колебание отиде право в коридора, сви се в един ъгъл – и заспа. След около час отново застана до вратата, затова го пуснах навън. На следващия ден се върна – махащ с опашка и видимо щастлив. Поздрави ме любезно, влезе право вътре и легна на новото си любимо място в коридора за още една кратка дрямка. Това се повтаряше няколко дни поред. От чисто любопитство закачих малка бележка на нашийника му: – „Наистина се чудя кой е собственикът на това прекрасно и дружелюбно куче – и знаете ли, че идва тук всеки следобед, за да подремне малко?“
На следващия ден кучето дойде както обикновено – но този път с отговор на нашийника: – „То живее с шест деца – две от които са под три години – и просто се опитва да си намери място, където да спи спокойно. Мога ли да дойда с него утре и аз?“

1

0