Един човек решил да се обади по телефона на близки роднини, с които не се били чували отдавна. Набрал номера и още на първото позвъняване от другата страна някой вдигнал телефона.
- Ало?- проговорил много тих конспиративен глас.
Човекът познал, че това е детенцето на роднините и весело казал:
- Пешко, ти ли си бе моето момче?
- Аз съм- много тихо отговорил Пешко.
- Чичо ти Гошо се обажда, там ли са мама и тате?
- Тук са- последвал шепнещ отговор.
- Ами дай да чуя някой от тях.
- Не може, имат работа- прошепнал Пешко.
- А някой друг има ли там?- попитал чичо Гошо.
- Има- продължил да шепне Пешко- Бърза помощ са тук.
- Как така „Бърза помощ“, бе дете- притеснил се чичо Гошо- я ми дай да говоря с някой от докторите.
- Не може, имат работа- продължил да шепне Пешко.
- Как така работа, бе Пеше- силно разтреперан и разтревожен викнал чичо Гошо- а някой друг има ли у вас.
- Има, има- все така тихичко отговорило детето- Полицията и пожарната са тук.
- Каква полиция и каква пожарна, бе?!- истерично се разкрещял чичо Гошо- Веднага ми дай да говоря с някой от тях!!!
- Не може, имат работа- прошепнал Пешко.
- КАК ТАКА РАБОТА, БЕ ДИВАНЕ- изревал чичо Гошо, на ръба на инфаркта от притеснение- КАКВА ТОЛКОВА РАБОТА ИМАТ ВСИЧКИТЕ?
- Търсят ме...- долетял тих отговор в слушалката.