Der Hase und der Fuchs
Ето историята на онзи български заек, който всяка сутрин минавал покрай една лисича дупка, пълна с малки лисичета.
И всяка сутрин вместо „добро утро” казвал:
- Ей, лисичета! Майка ви рижа ш`еба!
Ама казвал го така – без злоба, закачливо дори. Лисичетата, защото били малки, много се обиждали. Мама Лиса отначало не обръщала внимание, защото си го знаела този заек и също така – не мݐސӐޠубедително – заканвала се, че хване ли го, ще му откъсне главата. Но дните минавали и работата ставала нетърпима. Лисицата усетила, че авторитетът й застрашително се срива пред собственото й потомство. И една сутрин се притаила в дупката и зачакала. Скоро се появил и той. Щом стигнал до дупката, съвсем служебно просъскал:
- Ей, лисичета? Майка ви рижа ш... шшшшшш...
Тук лисицата излетяла от дупката и мълчаливо го подгонила. Заекът търтил из храсталаците. В един момент на пътя му се изпречило старо, чаталесто дърво. Заекът прелетял през V – образния му ствол, а лисицата се ... заклещила. Ни напред, ни назад. Заекът срял, като усетил, че вече не го гонят, върнал се и огледал обстановката от всички страни. Изчакал да му се нормализира дишането, след което минал отзад на лисицата и захванал делово да си разкопчава панталона:
- Уффф – казал заекът с лека досада, не че ми се ебеше тази сутрин, ама няма как... Обещал съм на децата!
0