Жена ми стоеше пред мен. Без да каже дума, тя взе и изпpaзни голям буркан от лютеница и започна да пълни изпразнения буркан с камъни до горе, камъни колкото топче за тенис на маса. После ме попита дали буркана е пълен.
Аз се съгласих, че е пълен. Тогава жена ми взе кутия с малки речни камъчета и ги изсипа в буркана. Тя разтърси леко буркана. Камъчетата, разбира се, се наместиха между по-едрите камъни. Тя ме попита дали буркана е пълен сега. Аз се съгласих - "да, пълен е". След което жена ми взе торбичка с пясък и започна да го налива в буркана, в резултат на което пясъкът запълни останалите празнини.
"А сега?" - попита тя, и продължи "Аз искам да признаеш, че това е твоят живот. Камъните са важните неща - семейството ти, жена ти, която те обича, здравето ти, децата ти - всичко, което е толкова важно за теб, че ако го изгубиш ще бъдеш съкрушен. Малките камъчета са другите неща, които имат значение, но в по-малка степен. Те представляват неща като работата ти, къщата ти и колата ти. Пясъкът е всичко останало. Малките неща - твоят Андроид, футбола, бирата, порното. Ако сложиш първо пясъкът или малките камъчета няма да има място за големите камъни. Същото става с твоя живот. Ако изразходваш цялата си енергия за малки неща, материални неща, няма никога да имаш място за нещата, които са истински важни.
Аз бях смаян... Толкова я обичам, но откъде щеше тя сега да вземе лютеница за сандвича ми?
0