- Зайо, какво правиш?
- Пафкам трева, Бобър!
- Ееее, яко, дай да си дръпна и аз!
- ОК, Бобър, ама знайш ли кво - дръпни си хубаво, гмурни се, изплувай еее там до другия бряг и там издишай, да те резне хубавичко...
- Добре, Зайо, точно така ще направя!
Дръпва бобърът яко, гмурва се, изплува на другия бряг, издиша - кеф. Гледа, на оня бряг седи хипопотамът:
- Оооо, Бобър, кво стаа?
- Трева, Хипо, страшно яка!
- Ехаа, я дай да дръпна и аз!
- Не е тука, Хипо, на другия бряг, при Зайо е.
- Аааа, и аз отивам!
Гмурка се хипопотамът, отива към другия бряг. Там заекът вече яко се наковал, лежи размазан и зяпа водата. От езерото се подава хипопотамът. Заекът го вижда, очите му се разширяват от ужас, скача и почва да крещи:
- Бобър, какво правиш, бе, деeба - издишай, копеле, издишай!..