Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал: - Ще ми дадеш ли? - Не - отговорила тя. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Не. - За последен път те питам … - Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал: - Щом е така, ходи си пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката. - Марийке, ще ми дадеш ли? - Да. - Пак си помисли, ще ми дадеш ли? - Да. - За последен път те питам … - Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал: - Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят.
Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.