Изпъвайки прекрасните си крака, тя потрепера и въздъхна тежко.
За последния половин час успя да устои на болката, той бе много внимателен и нежен, но беше и много настоятелен.
Ръката му докосна чувствителното, топло, меко и влажно място и я накара да потръпне отново.
Някак си отдалеч го чу как и казва да разтвори по-широко за да го улесни.
- Не, не, спрете - извика тя треперейки - не мога да понеса повече.
- Задръжте, още миг само - каза той и веднага след това - Готово!
Тялото и се изпъна като струна за момент, и после се отпусна облекчено. Тя почувства слабост и полежа отмаляла още няколко мига.
След това стана и си тръгна с един зъб по малко ...