Имало едно време един човек дето искал да eбe Василиса прекрасна, но тя не искала.
В отчаянието си той отишъл при един десетглав змей.
Питал първата глава как да наебе Василиса Прекрасна и тя му отвърнала:
- Изчкаваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я eбeш докато е топла.
Но той не искал по този начин и отишъл при другите осем глави, които казали същото. Стигнал до десетата глава и нея питал също. Тя му отвьрнала:
- Изчакваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я eбeш докато е топла.
- Аз не искам така.
- Ами тогава слушай внимателно: През пет земи в шеста ще намериш златно клонче. По пътя ще те бият и eбat.
Трьгнал той и по пътя го били, eбaли го, били го, eбaли го...
Взел клончето и на връщане го били, eбaли го, били го, eбaли го...
Вьрнал се. Главата му казала:
- В девет земи в десета ще намериш златно листо. По пътя ще те бият и eбat.
Тръгнал той. Били го, eбaли го, били го, eбaли го...
Взел листото и на връщане го били, eбaли го, били го, eбaли го...
Пристигнал. Главата казала:
- В деветнайсет земи в двайста ще намериш златна ябълка. Донесеш ли нея, ще ти кажа какво да сториш за да нaeбeш Василиса Прекрасна.
Тръгнал той. Били го, eбaли го, били го, eбaли го...
Взел ябълката и на връщане го били, eбaли го, били го, eбaли го...
Едвам се добрал до десетата глава. И тя започнала:
- С клончето, листото и ябълката ще направиш чай. Ще го дадеш на Василиса Прекрасна и докато го пие туп с една тухла по главата, и eбeш докато е топла...