Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?