Инспектор в училище, някъде през седемдесетте. Задава въпрос на класа "Как си представяте социализма?" Марийка: - Аз си го представям като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед. - Браво, Марийке! Друг? - Аз другарко! - викнал Иванчо. - Друг? - рекла учителката, знаейки си стоката. - Нека каже момчето! - намесил се инспекторът. - Аз си го представям, другарко! - почнал Иванчо. - Като един голям, бял кораб. - Браво Иванчо! - обнадеждила се учителката. - Пори бурното море. - Браво Иванчо. - Вълните го люшкат, но той не спира. - Браво Иванчо! - На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, другарко...
Инспектор в училище, някъде през седемдесетте.
Задава въпрос на класа "Как си представяте социализма?"
Марийка:
- Аз си го представям като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед.
- Браво, Марийке! Друг?
- Аз другарко! - викнал Иванчо.
- Друг? - рекла учителката, знаейки си стоката.
- Нека каже момчето! - намесил се инспекторът.
- Аз си го представям, другарко! - почнал Иванчо.
- Като един голям, бял кораб.
- Браво Иванчо! - обнадеждила се учителката.
- Пори бурното море.
- Браво Иванчо.
- Вълните го люшкат, но той не спира.
- Браво Иванчо!
- На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, другарко...