Капитан Даниел Петров бил две седмици на учение в Карлово. Връща се в Сливен, целува жена си, хваща я за ръка и казва: - Да тръгваме. - Чакай къде, откога те чакам, да вървим в спалнята. - Не, тръгваме. Отишли в Карандила. - Погледни скъпа, колко е синьо небето. Виж колко е зелена тревата. Послушай само как пеят птичките. - А бе зaeби тази романтика, спалнята ни чака. - Споко ма, виж всичко това, защото сега три месеца ще гледаш само тавана.
Капитан Даниел Петров бил две седмици на учение в Карлово. Връща се в Сливен, целува жена си, хваща я за ръка и казва:
- Да тръгваме.
- Чакай къде, откога те чакам, да вървим в спалнята.
- Не, тръгваме.
Отишли в Карандила.
- Погледни скъпа, колко е синьо небето. Виж колко е зелена тревата. Послушай само как пеят птичките.
- А бе зaeби тази романтика, спалнята ни чака.
- Споко ма, виж всичко това, защото сега три месеца ще гледаш само тавана.