Мишо и Наско спират Субару-то на бензиностанция в Германия.
Бензинджията пита:" Бензин, дизел?"
Мишо: "Само вода, моля."
Пълни резервоара до горе, вади едно шишенце с таблетки и пуска една в резервоара.
Качват се, палят и заминават. На германеца му увисва ченето.
На следващия ден на същата бензиностанция.
Мишо: "Само вода, моля."
Пълни резервоара до горе, вади шишенцето и пуска една таблетка в резервоара.
Качват се, палят и заминават.
На третия ден спират на същата бензиностанция. Към тях се приближава костюмиран джентълмен и казва: "Чух че имате някакви специални таблетки. Аз съм директора на ESSO и ви давам един милион евро за тях."
Мишо:" Три милиона или няма сделка."
След малко получават парите, дават шишенцето с таблетките на джентълмена и си тръгват.
Наско пита:" Абе Мишо, а ние как ще караме сега?"
Мишо: " Ами както и до сега - на газ."
Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си.
Показал ѝ всичко – кухня, хол, спалня с две легла. Майката отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя… от както майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единият сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще ѝ пиша.

В типичен британски стил Джон оформил:

„Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там.“

В отговор на това получил:

„Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартирантът ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож.

С любов: Мама“