if (!string.IsNullOrEmpty(Model.PrevPageFullUrl))
{
}
if (!string.IsNullOrEmpty(Model.NextPageFullUrl))
{
}
Вицове за баби и дядовци - Page 21
Skip to main content
Мъж пътува в самолет, първа класа. До него седи 75 годишна бабка. Тя киха, извинява се, вади носна кърпа, забърсва си устата, а после и между краката.
Мъжът гледа любопитно, но не казва нищо. След няколко минути бабата пак киха и цялата процедура се повтаря. Когато това става за шести път, мъжът не се сдържа и пита:
- Всичко наред ли е, мадам? Интересно е как използвате носните кърпи...
- Да... съжалявам за безпокойството... знам, че изглежда странно... просто здравословната ми нагласа е такава... всеки път като кихам, получавам оргазъм.
- О! Взимате ли нещо, което да ви помага за това състояние? - загрижено пита мъжът.
Бабето го поглежда с навлажнени очи и казва:
- Черен пипер...
Дедо Цеко и баба Пена си живе’а у едно забутано селце некъде по Витошките баири — толко забутано, че и козите го забравя’а. Немаа ни дюкян, ни черква, ни кьорава душа по пътищата, ама си имаа радио — едно червено "Веф-че", дето още работеше, макар и да му требаше бой отвреме-навреме.
И двамата беха минáли девеесе’те, ама се държеа – яко като корен на слива. Най-големата им радост беше у неделя, кога включваа радиото и слушаа службата, дето я водеше попа от околността — отец Спиридон.
Та у една такава неделя, попо се разпали по радиото и вика:
- Еее, народе! Сложете едната си ръка на радиото, а другата – там, дето ви боли, че Господ ш’ва изцери!
Баба Пена тутакси послушà – тури едната си ръка на радиото, а другата я сложи на гърдите, дека сърцето ѝ думкаше от сто години.
А дедо Цеко... тури и он ръка на радиото, а другата... я остави у скута си, така да се каже, без да мисли много...
Баба Пена го изгледа, поклати глава, въздъхна и му рече:
- Цеко бе, попо говори за ИЗЦЕРЕНИЕ, не за ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА УМРЕЛО!
Иванчо се родил с малка пишka. Той растял, а пишkata му все малка. Като станал на 18г. дядо му събрал мъжката част на фамилията.
- Събрал съм ви, да решим какво ще правим с Иванчо. Всички в семейството сме надарени, само неговия - ню ню, не може да ни излага така. За това реших, да вземем по парче от всеки и да му присъдим.
Направили операцията и след няколко дена, роднините дошли на свиждане. С влизането в болничната стая, дядото попитал.
- Как е новата пишka Иванчо?
- Като ,,Икарус" дядо.
- Как като ,,Икарус" бе сине?
- А ми тъй бе дядо. Твоето парче се падна по средата!
"По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град. Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години. Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото: - Има ли някой? Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете!
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини... Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант???
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!"
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
Имало едно време една царица, която била ненаситна за cekc – нямало мъж, който да я задоволи напълно. Обявила тя награда от десет торби жълтици за онзи мъж, който успее да я задоволи. Не успее ли обаче, вместо награда, получава десет тояги на гол гръб. Изредили се млади и прави левенти, никой не успявал. Застанал и един дядо на опашката, към 80-годишен. Младите го гледали и му се смеели:
- А бе, дядо! Какво си се наредил и ти тук с младите? Никой от останалите не успява да я задоволи, та ти ли, бе?
Нищо не казал дядото на глас, само се подсмихнал. Та влязъл той при царицата, един час, два часа, пет часа… Накрая излязла царицата изпотена:
- Не мога повече! Дайте му десет торби с жълтици!
Излязъл и дядото, минава покрай опашката, а младите цъкат с език и го питат?
- Брей, бе дядо! Как успя, бе? На твоите години?!
Дядото се подсмихнал леко и отвърнал:
- Па, знае ли човек... къде ще го чукне парализата?
- Я кажи, дядовото, какво ще има, ако направиш една cbиpka на коня?
- Е, как, дядо, ще има cпepma!
- Ами ако, дядовото, направиш cbиpka на магарето, какво ще има?
- Ми, дядо, пак ще има cпepma!
- А пък ако направиш една cbиpka на дядо, знаеш ли какво ще има?
- Ам не, не знам!
- Е, как не знаеш? Ще има шоколадче!