Вицове за баби и дядовци

Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
Директорът на компания съобщава на секретарката си:
- Този уикенд заминаваме на задгранична командировка. Стягай си багажа!
Секретарката казва на мъжа си:
- Скъпи заминавам със шефа в командировка. Оправяй се сам!
Мъжът звъни на любовницата си:
- Жена ми няма да я има, хайде да се видим!
Любовницата се обажда на частния си ученик по математика:
- Затрупана съм с работа и уроците се отменят!
Доволният ученик търси дядо си:
- Дядо, за уикенда нямам уроци, да идем за риба!
Дядото /директорът/ вика секретарката:
- Внукът иска да прекара почивните дни с мен. Отлагам пътуването!
Секретарката се обажда на мъжа си, той на любовницата, а тя на ученика. Последният с неохота съобщава на дядо си, че ще има уроци.
Директорът отново вика секретарката:
- За уикенда съм свободен. Стягай багажа!...
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили.
- Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах.
- Много просто, сега ще ти обесня. - казва баща му.
- Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега.
Иванчо се почесал по главата:
- Май ще трябва да си помисля една нощ..
През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската.
На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи.
- Тате, всичко ми е ясно. Капитала чуka работническата класа, правителството спи, профсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лaйнa...