След грузинска сватба, младоженците се оттеглили за първа брачна нощ.
Но за ужас на булката, младоженеца се съблякъл, легнал в леглото, обърнал и гръб и захъркал. Булката решила, че мъжът и е изморен от сватбата, но на следващата вечер се повторила същата ситуация. На по следващата вечер отново. На петата сутрин булката изтичала при майка си и със сълзи на очи започнала да нарежда:
- Мамичко, мъжът ми вече четвърта вечер не ме поглежда, какво да правя? Сигурно съм грозна и отвратителна и той не ме обичааааа!
- Чакай, дъще, успокой се миличка! - утешавала я майка и.
- Не си грозна или отвратителна, а съм сигурна че твоя Гоги много те обича. Аз ще си поговоря с него.
Отишла мамичка при младоженеца и започнала:
- Гоги, какво става миличък? Защо не поглеждаш жена си? Не я ли обичаш вече?
- Ама как да не я обичам! - възмутил се Гоги.
- Обичам я разбира се!
- Ами тогава защо не я ощастливяваш? Книжки не си ли чел, филми не си ли гледал?
- Е, чел съм и филми съм гледал! - някак смутено отговорил Гоги.
- Ти, Гоги, май нещо неуверен ми се виждаш! - хитро смигнала мамичка.
- Искаш ли аз да ти покажа?
Гоги се съгласил още по-смутено и мамичка, нали е за доброто на щерката, съблякла се, съблякла и зетя и започнала обучението. Трудила се, обяснявала, „прави така, прави онака“ и нещата взели да се получават много добре, даже супер добре. След обучението изтощената и много доволна маминка измъркала:
- Ах, Гоги, ах юначето ми. Всичко си знаеш, ти, всичко си умееш! А защо така не пипваш жена си?
- Ами, как да ти кажа, мамичко! - лукаво се подсмихнал Гоги.
- Хванах се на бас с приятели, че тъщата ще бъде първа!
Мъж излиза от затвора, където е бил за двойно убийство.
Качва се на влак за вкъщи. Влиза в купето, а там вече има трима грузинци. Двама седят на масата и похапват, а третият лежи на едно от горните легла. Грузинците канят мъжа на масата да сподели трапезата им. Седят си, хапват, пийват, веселят се. По едно време грузинците излизат в коридора да пушат, а мъжът остава в купето. Внезапно влакът се раздрусва, грузинецът от горното легло пада и си удря главата в масата. Мъжът се хвърля към него, проверява му пулса – мъртъв… Хваща се за главата ужасен. Мисли си:
- “Кой ли ще ми повярва, че не съм аз, току-що излезлият от затвора?” Отваря прозореца и изхвърля грузинеца през него. Сяда обратно на софрата и, ни лук ял, ни лук мирисал, продължава да яде.
Двамата грузинци се връщат.
- Слушай, а къде е нашият приятел, който лежеше тук?
- Ами, нали излязохте да пушите и той излезе веднага след вас.
- Как така “излезе”? Ние го караме в Тбилиси да го погребваме!