Skip to main content
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Събужда се един пияница и какво да види, облечен в сатенена пижама, до главата му чаша с кафе и бележка: "Скъпи, закуската е на масата в кухнята."
Става, много озадачен, в коридора среща сина си и го пита:
- Я ми кажи снощи какво е станало.
- Ами, какво - отговорило момчето - Снощи ти както винаги се прибра пиян на тапа, оповръща всичко наоколо, с мама едва те замъкнахме до спалнята, тя взе да те съблича, за да те сложи да спиш, но когато понечи да ти разкопчае панталоните, ти я блъсна и и каза: "Ръцете долу, аз съм женен!”
Един чиляк отива на доктор.
- Добър ден. Заповядайте, седнете. От какво се оплаквате? - попитал го доктора.
- Чакай сега докторе да ти разправям. Прибирам се една вечер вкъщи и какво да видя - някъф пич eбe жена ми. Ах, мамка ти и пeдepact мръсен, "Ей сега ша та убия ве, гнидо долна!" - му викам аз. А ония, докторе, се надига лекичко от жена ми и ми вика - "Пич, афектиран си, ша напрайш некоя глупост, иди в кухнята, пусни две кафенца, а аз кат свърша и ша доа ти каа две-три сладки приказки." Отивам, докторе, пускам кафенцата, ония нaeбa жена ми, идва и ми вика - "Глей ся, пич, ша ма убиеш, ша влейш в затвора, жена ти пак ша са eбe наляво-надясно. И ко печелиш - нищо." Прав е, си викам - дaeбa и пeдaлa му долен, ама на следващата вечер са прибира и ко да вида - те тоя същия пак лашка жена ми. "Ах, kуpbo долнаааааа!" - викам на жената. "Ей ся ша та убия, мамка му и прасе." Ония, докторе, пак са надига лекичко и ми вика "Пич, афектиран си, ша напрайш некоя глупост, ве, пусни две кафенца в кухнята, а аз след кат свърша, ша доа ти каа две-три сладки приказки. Отивам, докторе, пускам кафенцата и ония пeдaл след малко идва и ми вика "Глей ся, пич, ша убийш жена ти, ша влейш в затвора, аз пак ша си eбa наляво-надясно и ко печелиш - нищо." Прав е, викам си, мамка му и пeдaл, ама на третата вечер са прибирам и тея двамата пак се потят в леглото. Еееее, вече не издържам! Ей ся отивам и се самоубивам. Ония, докторе, пак лекинко се надига от жена ми и вика "А е, пич, афектиран си, ша напрайш някоя глупост, иди у кухнята, пусни две кафенца, аз ей ся ша доа ти реда две-три сладки приказки." Отивам, докторе, праа кайветата, ония идва и ми вика "А е пич, ти хубуу ша са самоубиеш, ама ний с жена ти пак ша са eбem. И ко печелиш - нищо." Мамка муууууу, прав е, докторе...
Доктора не издържал и му изкряскал:
- А ве, да та eбa, ти за какво изобщо си дошъл при мен???
- Докторе, искам да те попитам! Не е ли вредно толкова кафе да пия нощно време?
Адвокатът от съседния офис разправя на кафе миналата седмица. Щото при мен има две красиви жени, а той е още ерген.
Отишли някакви си ТРИМА от контрол по заетостта ли, от друга инстанция, да му проверяват бумагите на 24-часов "розов" телефон. Едната от тях е жена.
Едно време комунистите пращаха на проверки по двама - всеки би донесъл за другия, ако нещо наруши правилата или вземе, та се "облажи" с подкуп.
Почнали отдалече, БТК им казва, че този гад с розовия има 10 линии, 24 часа на ден. Те установяват, че той плаща само на 10 човека осигуровки.
Отиват онези в офиса му. Виждат само пет жени на телефоните и си го почват. “
- Вие имате 10 линии по 24 часа, което прави минимум трийсе "работника" на по 8-часов работен ден! А плащате само на 10!
- Вижте, огромна работа се върши от записи на "розови" разкази, които са разпределени по жанрове, записани на компютър. Ако искаш учителка, натисни 1, ако искаш медицинска сестра, натисни 2, ако искаш полицайка, натисни 3, майка ти, баща ти и т.н.
- Това са глупости! Укриваш социални осигуровки!
- Хубаво, проверете. Вие сте със служебни телефони, не ви се брои като разход. Ето ви номерата, позвънете на който си изберете. Ако случайно попаднете на жените на смяна, те ще ми вдигнат ръка, не се смята.
Хубаво, позвънили и трите инспектора по няколко пъти с различни опции на предлаганите услуги...
- Ама как, Вие така развращавате българското общество! Вие какво предлагате на младежта?!?! Това е недопустимо и немислимо като престъпление! Ще понесете тежки наказания!
- Госпожо и господа, вашите телефони ми излязоха на екрана като на мои редовни потребители. Мога да ви кажа и кой от вас по колко лева е навъртял този месец. Да продължаваме ли разговора?
Такивамитиработи.
В едно селско училище назначили нова учителка - стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
- Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
- Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
- Как е семейният живот?
- Абе, вярно - човекът е простоват, ама... е от добро семейство!
