Вицове за моряци

Най-новите вицове в категорията
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
Професионални Вицове за Работа Вицове за моряци Вицове за баби и дядовци Вицове за Шефове
Гледане за 1 януари, 7 януари, 14 януари. Погледнете внимателно в какво блюдо се събуждате:
1. В "Руска салата" - значи годината ще премине спокойно и традиционно.
2. В "Мимоз" - годината обещава нови запознанства (преди всичко на 8 Март).
3. В "Сельодка под шуба" - годината не предвещава нищо добро - все пак ще ви се наложи тази година да купите ново палто на жена си.
4. В салата с рачешки рулца - очаква ви бурен курортен роман.
5. В "Цезар с пилешко" - ще ви назначат за началник отдел в кантората.
6. В "Цезар с скариди" - ще станете капитан на далечно плаване.
7. В солени гъби или краставички - още една година ще ви мариноват на старата длъжност без увеличение на заплатата.
8. В топли мезета - вие сте корав пич!
9. В торта - пътуване до Прага!
Ако сте пропуснали и никъде не сте попаднали - годината ще бъде непредсказуема.
Професионални Вицове за моряци
Варненската пристанищна митница.
Служителите на закона имат информация, че завръщащ се от Африка моряк носи в багажа си сто малки палми. Митничарите предвкусват приятно изживяване - все пак това са сто дръвчета, няма как да минат в графата "за лично ползване". Въпросният моряк влиза в залата и старшият митничар ехидно го пита:
- Е, уважаеми, какво точно сме докарали от далечна Африка?
Морякът мълчаливо подава попълнената митническа декларация. В нея пише: "Палмова горичка - 1 брой".
Професионални Вицове за моряци
Действието се развива в Северна Гърция, по време на гладните 60 години на миналия век.
На една местна мома (да не я наричаме красавица) ѝ писнало да кара на маслини и козе мляко и решила да емигрира в Америка.
Добре, ама – χωρίς χρήματα (хорис хримата) - пари няма (по гръцки) ! Затова тя отишла в кръчмата, където се събират моряците, огледала се и приближила най-куцото коте от тях. Младеж, който - видимо - единствената жена, която бил виждал, е била майка му. “Ще ти сбъдна всички сексуални желания – казала му тя – само да ме качиш на кораб до Америка и да ме храниш и поиш по пътя”. Момъкът не чакал дълго да го навиват. Казал ѝ, че още на другата сутрин тръгват с отлива и тя трябва да е преди изгрев на пристанището. Скрил я в една спасителна лодка, завил я с чергилото и корабът тръгнал. Десет дена я хранил с вафли и поил с портокалада, а пък тя му се отдавала по всички, известни от рисунките по старогръцките вази, начини. На единайсетия ден един страшен мустакат капитан отметнал чергилото на лодката и изкрещял:
– Ти какво правиш тук, ма ?!
– Каквото и да правя, платила съм си ! – нафукано рекла младата гъркиня – А и вече десет дни плаваме, няма как да ме върнете обратно…
– Ти хубаво си си платила – рекъл капитанът – ама това е фериботът за Тасос…
Вицове за Гърци Вицове за моряци
Професионални Вицове за Студенти Вицове за моряци Вицове за банки и банкери
Ein Mann kommt zur Musterung. "Wo wollen Sie denn hin?", wird er gefragt. "Zur Marine." "Können Sie schwimmen?" "Nein, wieso? Haben Sie denn keine Schiffe?" - Unde vrei la infanterie, la tancuri, la marină? - La marină. - Stii să inoţi? - Da' ce nu mai avem vapoare?
Вицове за моряци
Вицове за моряци Дълги истории
От пет години почивен ден нямам.
Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.

Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.
Мръсни и неприлични вицове, 18+ Вицове за Семейния живот Вицове за Финанси, Вицове за Пари Вицове за Цигани Вицове за Жени Вицове за Държавата Вицове за моряци Вицове за пазаруване, магазини и търговци Вицове за Сватби
По време на втората световна война на един руски военен кораб засичат че ги приближава торпедо.
Капитана вика боцмана при себе си и му казва:
- Боцман, приближава ни торпедо и май ще потъваме. Отиди при екипажа да ги подготвиш психически за да няма паника след удара.
Боцмана приел заповедтта, слезнал в каюткомпанията и вика на екипажа:
- Момчета хайде на бас че като си го извадя и ударя с него по масата, кораба ще се разцепи на две и ще потъне.
Екипажа се развеселил и някой се обадил:
- Хе-хе ... боцман знаем че ти е голям, ама чак пък толкова ...
Хванали се на бас, боцмана си го извадил, ударил по масата, кораба се разцепил на две и потънал.
Във водата плува боцмана хванал се за една дъска, по едно време доплувал капитана хванал се и той за дъската и вика на боцмана:
- Идиot си боцмане ... и шегите ти са идиотски - торпедото не улучи !
Кораб в открити води. Капитанът притеснено оглежда с бинокъл на палубата и вика боцмана при него: Плывет по морю тяжелый крейсер. На мостике стоит капитан и смотрит в бинокль на водную гладь. Вдруг он замечает под водой торпеду, идущую прямо в борт. Капитан зовет боцмана: Był rok 1943. Spory konwój przemierzał wody północnego Atlantyku w drodze do Murmańska. Była jasna, księżycowa noc. Na mostku polskiego statku, kapitan wzywa bosmana i rzecze: - Widzicie, bosmanie, ten ląd trzy mile na prawej burcie? Właśnie U-boot strzelił torpedę. Idziemy w ciasnym szyku bez...
Вицове за моряци
Дневник на българския нинджа.
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиot е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъ٠като това беше последния ден на обучение в базата, ߐޑǐՑߐؑŐܐՠго с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
Вицове за Съдебната система Вицове за моряци Дълги истории Вицове за бирата Вицове за Супергерои Вицове за Шефове
Един моряк отишъл в хотел и поискал стая.
На рецепцията му отговорили:
- За съжаление, нямаме нито една свободна стая! Всъщност, има едно свободно легло, но то е в стаята на един летец, който хърка ужасно!
Морякът бил толкова изморен от дългтото плаване, че веднага се съгласил. На сутринта мениджърът на хотела попитал:
- Как спахте, господине?
- Прекрасно! - отвърнал морякът.
- А как се справихте с хъркането на летеца?
- Ами, влязох в стаята, съблякох се, приближих се до него, целунах го и му казах "Лека нощ, красавецо!". После той цяла нощ не мигна.
By the time a Marine pulled into a little town, every hotel room was taken. "You've got to have a room somewhere," he pleaded. "Or just a bed, I don't care where." "Well, I do have a double room... Bir satıcı, küçük kasabaya geldiğinde artık saat çok geçtir ve şansına bulabildiği tek oteldeki tüm odalar tutulmuştur. Satıcı yalvarır: - "Tek bir yatağınız bile yok mu? nerede olsa yatarım."... Um vendedor chegou a uma cidadezinha do interior, e chegando no único hotel descobre que não há vaga. Suplica ao recepcionista qualquer lugar para poder dormir. Ele responde: — Olha... tenho um... Een handelsvertegenwoordiger, komt doodmoe aan in een kleine gemeente. Waar maar één hotelletje is. Tot overmaat van ramp, zijn alle kamers bezet. Hij smeekt de baas: "Zoek alsjeblieft een... Patru prieteni in Vacanta. La hotel, neavand prea multi bani, Hotarasc sa doarma cate doi in Camera. Unul din ei se stia ca sforaie atat de Cumplit, asa ca au convenit sa doarma in Camera cu el pe... Karel přijel do malého města, kde byl jen jeden hotel a všechny pokoje obsazené. Bylo asi jedenáct večer, a tak to Karel přeci jen zkouší: 'Pane recepční, přeci tu musíte mít alespoň jeden pokoj,...
Вицове за моряци Вицове за Хотели Вицове за Шефове
Старецот и панкерот A young punk gets on the cross-town bus. A punk rocker gets on the bus with green, yellow, purple and orange hair. An old guy sitting on the bus stares at him, and the punk says: A guy with bright blue, green and orange color hair was standing at a bus stop. Few moments later an elderly man stood near him and kept staring at him hard. Annoyed by the stares the guy asked him, "Wotz up oldie! Never done something wild?" To this the old man replied, "Yeah,I f*cked a... One day, an old guy gets on a bus. Several minutes later a punk kid with red, green, and orange hair gets on. The kid notices that the old man keeps staring at him. "What you staring at, old man? Ain't you ever done anything wild in your time?" "Yeah. I screwed a parrot once. I was wondering if... Va un viejito por la calle y se tropieza con un muchacho de éstos todo Punk con los pelos parados y pintados de todos colores y vistiendo ropa escandalosa y estrafalaria. El señor se le queda... In der U-bahn sitzt ein alter Mann einem Punker gegenüber, der einen richtig schönen Irokesenschnitt hat. Nach einer Weile fragt der Punker den immer noch guckenden alten Mann: Der Bauer kommt in die Stadt und sitzt neben einem Punk im Bus. Der Alte schaut den Punk mit der roten Kammfrisur die ganze Zeit an. Da raunzt der Punk: „Was guckste denn so doof, alter Sack?“ Der... A Londres, un banquier de la city, très élégant avec chapeau melon, parapluie canne et costume noir rencontre un punk avec les cheveux rouges et verts à un arrêt de bus. Le vieux banquier regarde... Un vieil homme est dans un restaurant. Sur la table d'à côté, il apercoit un punk avec une crète rouge. Il le regarde alors pendant un bon moment. Le punk, agacé par cela, se lève alors et se... Το παγώνι και ο πανκ... A una stazione un vecchio fissa un punk tutto con i capelli colorati e il punk dice: "nonno nella tua vita di merda non hai mai trasgredito?" il vecchio risponde: "si, da giovane mi sono inculato... Um velho entra no ônibus e senta na frente de um punk com mechas verdes, vermelhas, azuis, amarelas. Ele fica olhando para o punk por muito tempo. O punk já irritado pergunta para o velho: — O que foi vovô? Nunca fez nada de diferente quando era jovem? — Fiz sim! Uma vez eu transei com uma arara.... Um senhor de idade senta num banco no ônibus .... bem de frente com um punk de cabelos espetados, compridos, com mechas verdes, azuis, rosa e vermelhas. O senhor fica olhando fixamente sem... En äldre man sitter på en parkbänk i staden när en ung man med spikrakt uppåtstående hår kommer och sätter sig bredvid. Killens hår är gult och grönt med orange och lila strimmor och ögonen är... En äldre man sitter på tåget. Efter en stund kliver det på en punkare med en stor, röd tuppkam och sätter sig mitt emot mannen. Mannen stirrar länge och intensivt på punkaren, och till slut får han... Bij een bushalte staan een oude en een jonge man. De jonge heeft een uitbundige rood-blauw-groene hanenkam en in neus en oren hangen de nodige ringen met kettingen van allerlei soort. De oude man... Gammel mand En gammel mand er ude og køre i tog. Foran ham i kupeén, sidder en punker med håret formet som en hanekam. Den gamle mand stirrer på ham med store øjne i meget lang tid. Det bliver til... Gjort noget helt vildt En gammel mand står på toget og sætter sig i en kupe, hvor der sidder en punker med hanekam og alt, hvad der nu hører sig til en punker. Den gamle mand og punkeren sidder... På en station steg en gammel mand på toget og satte sig ind i en kupé. Her kom han til at sidde overfor en punker med hanekam, øreringe og hele Pivtøjet. De sidder og kigger lidt på hinanden, og... Egy öregember üldögél egy padon. Odaül mellé egy punk csávó a szivárvány színeiben játszó tarajos hajával. Az öreg csak bámul rá. Végül a punk nem bírja tovább és megkérdezi: - Mi van tata, még... Egy öregúr üldögél magában egy padon a parkban, amikor leül mellé egy punk. Az öreg elkezdi nézni a punkot, közelről vizsgálgatva a színesre festett haját. A punk odafordul az öreghez: - Mi van... Akropolyje ant suoliuko sėdi senukas. Netrukus ant to pačio suoliuko prisėda pankas su įspūdingai žalia - geltona - mėlyna - raudona skiautere. Senukas pažiūrėjo į panką, po to dar kartą...
Вицове за Животни Вицове за моряци Вицове за папагали
Седи чукча пред дупка в леда. Лови риба. Внезапно с гръм и трясък изпод леда изплава американска подводница.
Отваря се люк и се показва капитана. Оглежда се, забелязва чукчата и го запитва :
- Чукча, има ли наблизо руска база?
- Ей натам е! - посочил чукчата с ръка.
- Рулеви, курс 170, потапяме се . . . Подводницата изчезнала под леда. Тъкмо чукчата разплел въдицата и се канел пак да седне пред дупката, отново гръм и трясък. Руска подводница! Излиза капитана и пита :
- Чукча, да си виждал да минава американска подводница?
- Да, мина преди малко.
- На къде замина?
- Курс 170.
- Не се прави на интересен, имаш ръце, покажи!
Седи чукча в лодка и лови риба. До него изплува американска подводница. На мостика излиза офицер: Czukcza łowi ryby nad brzegiem Oceanu Lodowatego. Wynurza się amerykańska łódź podwodna, wyskakuje marynarz: - Rosjanie byli? - Nie... Odpłynęli. Po chwili wynurza się rosyjska łódź podwodna,... Čukča sedí na mořském břehu. Vypluje americká ponorka. Američani se ptají Čukči: „Rusové byli?” „Byli.” „Kam pluli?” „North-north-west.” „O. K.!” Čukča sedí na mořském břehu dále. Vypluje ruská...
Вицове за Чукчи Вицове за моряци
Вицове за Военни Вицове за моряци