"Седи си един композитор вкъщи.
Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чуka мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше..."
Чернокожи баща и син пътуват от САЩ за Лондон. Пилотът съобщава:
- Дами и господа, горивото ни е на привършване и ще трябва да изхвърлим багажа.
След известно време пилотът обявява:
- Дами и господа, самолетът все още е много тежък, и много, много съжалявам, но трябва да започнем да изхвърляме пътници... И за да е възможно най-справедливо, ще го направим по азбучен ред. Има ли африканци (African) на борда?
Без отговор.
- Добре, има ли чернокожи (black) на борда?
Без отговор.
- Добре... Някакви цветнокожи (color)?
Без отговор.
- Хм... Някакви тъмни (dark) хора?
Тишина в салона.
Момчето пита баща си:
- Но татко... Мислех, че каза, че ние сме горди африкански чернокожи тъмни хора?
- Да, сине мой... но днес ние сме негри.
САЩ. Препълнен автобус. Heгъp и бял мъж се сбили. Шофьорът спрял автобуса и казал всички да излязат и да се подредят пред автобуса. Попитал какъв и проблема. Негърът казал:
- Отвратителна дискриминация! Белите постоянно ни унижават! Трябвало те да стоят отпред в автобуса, защото били бели, а ние черните - отзад.
Шофьорът казал:
- Мен това не ме вълнува, защото съм далтонист - всичко виждам в зелено! И сега всички да се качват в автобуса - светло зелените отпред, тъмнозелените отзад.