Лежат трима в болницата, двама с инфаркт, един с инсулт. Завързва се разговор, единият с инфаркт пита другия:
- Вие, защо?
- Ами, какво да Ви кажа - склададжия съм, тъкмо свих едни стоки, идват данъчните и ето ти - инфаркт...
- А Вие, как? - пита на свой ред.
- Ами какво да кажа... аз началник-база, и аз така, приготвих един контейнер за прибиране и дойдоха митничарите - и оп инфаркт.
Мълчание. Поглеждат въпросително към онзи с инсулта и той обяснява:
- Аз съм гробар... преди седмица носят ковчег, ама лукс, вътре баровец, целите му ръце в златни пръстени, по врата - ланци и 32 златни зъба...
- Е, и какво?
- А бе, направо си загубих съня - толкоз злато нахалост! Един ден, втори ден... на третия се реших. Разравям гроба, отварям капака и онзи отвътре ми се ухилва с 32 златни зъба и ми вика:
- Инспектор Филев, НАП! Контролно погребение...
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен.
Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си:
- Е, как мина работния ден?
- Нормално. Имах три случая - един с разстройство, един със запек и един с кашлица.
- И ти какво им даде? - попитал с интерес стария аптекар
- И на тримата дадох рициново масло - отговорил с гордост ученика.
- Как на всички едно и също - ужасил се ветерана - Това са различни диагнози.
- А, и тримата ги излекувах моментално.
- Как така?
- Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка.
- А този със запека?
- Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича - продължил с обясненията си младия аптекар.
- А този с кашлицата - вече отчаян попитал възрастния човек
- И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!