Киро беше на почивка в Родос след семестъра и както подобава, обиколи всички барове и ресторанти. Първите пет дни, без никакви проблеми, но на сутринта на шестия ден се събуди в непозната хотелска стая. Главата му пулсираше, ръцете му трепереха, а жаждата го мъчеше като маратонец в Сахара.
Накрая успя да отвори очи и замря от шока. До него лежеше една не особено привлекателна възрастна дама. със сива коса, сусахарена кожа, увиснали... абе схванахте картинката.
Киро изпъшка, сложи панталоните, остави 100 евро на нощното шкафче, взе ризата си и се запромъква на пръсти към вратата.Но не щеш ли, точно преди да излезе се препъна в нещо. Погледна към пода и видя друга възрастна дама, много подобна на тази, в леглото. Тя му изсумтя и каза:
"Хей, красавецо, не трябва ли и шаферката ви да получи нещо!?"
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай:
- Дай си книжката за проверка!
Студентът казал:
- Нямам, господине - аз съм беден студент и уча...
- Какво учиш?
- Логика, господине.
- Какво е това бе?
- Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит?
- Да.
- Значи пушите?
- Да.
- Значи пиете?
- Да.
- Значи ходите по заведения?
- Да.
- Значи обичате жените?
- Да.
- Значи не сте обратен?
- Не!
- Ами ето това е логика... мога ли да си ходя?
- Да!
На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си:
- Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика!
- Я, покажи ми какво е т'ва!
- Ами значи... имате ли кибрит?
- Не.
- Значи сте обратен.
Студент влиза в стола, а там всички столове заети.
Сяда на една маса, на която седи един професор. Професорът намръщено казва:
- Свиня и птица не седят на една маса!
Студентът отговаря:
- Ами аз тогава отлитам...
Професорът се ядосал и решил да скъса студента на изпита. На изпита обаче младежът отговорил перфектно на всички въпроси.
- Добре, ще ти задам последен въпрос. Представи си, че вървиш по улицата и намираш две торби - едната с пари, а другата с акъл. Коя от двете ще избереш?
- Тая с парите!
- А аз щях да избера тази с акъла...
- Нормално! Кой, каквото няма, това си избира....
Професорът се ядосал още повече, взел книжката на студента и написал вътре - "Говедо".
Студентът, без да погледне, я взима и напуска стаята. След една минута надниква отново през вратата и казва:
- Господин професор, гледам тука, че сте се подписали, а оценка не сте ми сложили.
О, книжка!
Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!"
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: "ура!"
...
Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види...
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх -
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: "Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!"
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост - докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка - славна десница!
"Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре -
ни доцент, ни декан може да ни спре!"
"Грабвайте пищова!" - някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч...
Йоще миг - ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
...
И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!