Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентски празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни в полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.
Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
- Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
- Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
- Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
- Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
- Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още - деца нямаме, пък - камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
- Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
- Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
- Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!