Блондинка станала училищен психолог. Веднъж в двора на даскалото видяла нещо, което привлякло вниманието й. Група момчета играела футбол. Но един хлапак стоял малко по-далеч от тях и само ги наблюдавал. Тя си помислила: "Яснооо! Типичен случай на депресия!" И се приближила да проучи нещата по-обстойно. Обърнала се към тийнейджъра:
- Здрасти, приятелче! Да не страдаш от нещастна любов?
- Ааа, не! - казало момчето. - Имам си гадже и сме много щастливи заедно.
- Да не би да имаш двойка по някой предмет?
- Аз съм отличен ученик.
- А мама и татко разбират ли се помежду си?
- Да, всичко у дома е наред.
Тя се озадачила:
- Добре, де! А обичаш ли футбола?
- Обожавам тази игра!
Блондинката съвсем се объркала:
- А защо тогава не отидеш да риташ топка с твоите приятели, ами само стоиш отстрани?
Момчето я изгледало по особен начин, а после й обяснило търпеливо:
- Ами, защото аз съм вратарят.
Местят лудите от една лудница в друга.
Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета.
- Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем...
Доктора отищъл до салона:
- Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием.
Лудите се опулили и среснато седнали по местата си.
Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути.
- Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам-
станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка:
- Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат.
Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум:
- Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора.
- Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....