Отидох на работа в Израел още деветдесета година.
Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент тя скръстила крака, така че единият ѝ крак се оголил.
Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака ѝ
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака ѝ.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата, за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес Поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Поп се качва в такси да се прибира към църквата. Тръгнало таксито по надупчените нашенски улици. Изведнъж! Прас! Нацелил някаква дупка. - Бacи и майката! – изпсувал таксиджията. Попът си мълчи. След малко пак. Прас! Нацелил друга дупка. - Бacи и майката! – пак изпсувал таксиджията. Попът пак си мълчи. След няколко минути таксито уцелило трета дупка. Бакшишът пак изпсувал:
- Бacи и майката! Попът не издържал и му направил забележка:
- Защо така ругаеш и злословиш синко? Казвай просто „Слава тебе Господи” и ще видиш, как всичко ще бъде наред. Таксиджията се поуспокоил малко. След 100 метра колата нацелила шахта с откраднат капак. От удара се откъснало предното колело и се затъркаляло напред. Таксиджията тъкмо да изпсува яко и се усетил и извикал:
- Слава тебе Господи! И в тоя момент – чудо. Колелото спряло, върнало се назад и си застанало на мястото. Попът като видял това изкрещял:
- Eбacи майката!!!