Шеф на фирма решил да провери колко са умни подчинените му.
Отива при секретарката:
- Колко е две по две?
- Искате ли подробен рапорт, или така?
- Давай така!
- Четири!
Отива при компютърния специалист:
- Колко е две по две?
Оня пуснал Excel и след пет минути казва:
- Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен. Ще трябва да питам програмиста, той ще помогне!
Отива при счетоводителя:
- 2х2?
- А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196... и... да кажем... 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици!
Отива при мениджъра по продажбите:
- 2х2?
- А, колко трябва да бъде?
- Ами аз теб питам!
- Ммм... значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел!
Отива при юрисконсулта:
- Колко е две по две?
- Трябва ли да отговоря?
- Да!
- Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3.
Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама пише на шефа си:
- "Г-н Президент, моля ви, върнете ме обратно във Вашингтон, тука е ужасно. Първо ми взеха таблета, който ми подарихте и ми дадоха един бележник и химически молив да си водя бележки. След това ми взеха късата рокличка, която ми подарихте и обувките с високи токчета (Prada, of course) и ме облякоха в една огромна пола и гуменки. Спасете ме, колкото се може по скоро!" Секретарката на Путин пък пише на шефа си:
- "Др. Путин, тук е непоносимо, моля върнете ме в Москва незабавно! Първо ми взеха бележника с моливчето, който ми подарихте лично и ми дадоха някакъв сложен компютър, на който не мога да записвам нищо, и ме следят непрекъснато. След това ми взеха голямата удобна пола и гуменките и ме облякоха в една къса рокличка и обувки на токчета. Не, че не ми стоят добре, но рокличката е толкова къса, че ми се виждат и кобура и taшaциte."
Един зевзек редовно го прибирали в полицията, защото разказвал вицове за полицаи. Когато излизал, началника на полицията го срещнал и го попитал:
- Абе ти не знаеш ли вицове за други професии, а само за полицаи?
- Знам. - отговорил човека.
- Разкажи ми виц за друга професия, де.
- За каква искаш?
- За доктори.
- Добре. - казал човека и започнал да разказва: "В Китай понеже не можели да се справят с кризата и раждаемостта, поискали помощ от българското правителство. Нашите изпратили 2-ма доктори и 2 медицински сестри. Поръчали на един стадион в средата да се изгради сцена. Пристигнали нашите медици в Китай и отишли на стадиона. Докторите наредили всички мъже да си събуят гащите и да легнат по гръб. След това сестрите се качили на сцената еротично облечени и започнали да танцуват. Когато китайците навирили пишkиte, докторите минавали с косите и започнали да косят наред."
Шефа на полицията се позамислил и казал:
- Хмм ... ами после тези пишkи какво ги правят?
- Е, как какво? Cbиpkи за полицаите.
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Правила за писане във пхорума.
I. Регистрацията
- изберете си дълъг и интересен прякор, за да се набива на очи - KAZICHENE_RULEZ, Na_MaDaTa_bRaDaTa, OBI4AM_SA6K0, 4aTg}|{uAT@...
Задължително с главни букви и числа!
- в профила си попълнете всичко възможно, така ще имате повече бутончета.
- изберете си шарен аватар, да мига и свисти. Да бъде голям колкото позволява форума.
- за подпис си сложете някаква голяма картинка - уолпейпър например!
Друг вариант е картинка относно някаква инициатива, например "Аз съм пич и пия боза, А ТИ ? ? ?", "Аз съм пич и не свалям музика от бай Вълчо, А ТИ ? ? ?", "Аз съм пич и майка ми е пич, А ТВОЙТА ? ? ?"... такива картинки можете да откриете в профилите на много хора из българските форуми, сякаш в Data.BG изборът е най-разнообразен.
- ако се сдобиете с някакъв ранг, вие сте направо полу-БОГ!
Направете си повече от една регистрация, безплатно e.
II. Началото
- трябва да имате някакъв стил на писане... "еТ0 ТаKa E go5pe HanPuMep".
- ще ви кажат да прочетете правилата на форума, но НЕ ГИ четете, за Бога!
Повечето хора правилата на държавата (Конституцията) не са чели, пък в някакво форумче ще ви карат, няма смисъл.
От друга страна те са дълги и само ще ви отегчат.
- разузнайте кои са "шефовете"... от време на време им пращайте по някое съобщение "ko prai6" и се дръжте с тях все едно сте приятели.
- задължително питайте как да станете модератор, пуснете поне една тема по въпроса.
Запомнете едно - най-важното е да имате колкото се може повече мнения/постове! (това е цифрата, която ще стои под аватара ви)
III. Теми - заглавията - използвайте предимно "POMO6T", "HEEEEELP!1!11!!11!!!!!!!", "PROBLEM"...
А ако искате да кажете/покажете нещо интересно, заглавието трябва да е така: ZADYLJITELNO ME VIJ, VIJTE TUK, VLEZ BYRZO и т.н
- пишете с латински букви и не зачитайте гадните букви като Ч, Ш, Щ... вместо тях има 4, 6, 6t... пичовете пишат така!
- старайте се да отваряте нова тема за всичко, което не знаете или се колебаете
- ако не ви отговори никой в темата до няколко минути започнете да пускате сами отговори в нея, от сорта - "aide be, nikoi li ne znae??!??!!?"
- пускайте темите си най-малко в 2 от разделите
- няма значение в кой раздел пускате темата, има назначени хора, които ги местят където трябва, не се притеснявайте.
IV. Отговори в теми
- отговорът ви да не е повече от 1 ред, максимум 3-4 думи!
В краен случай го разделете на няколко отделни отговора, хем ще увеличите цифричката на постове.
- ако някой някъде ви противоречи - напсувайте го!
Ако не директно по темите - пращайте лични съобщения.
- използвайте мнооого емотиконки, минимум по 3 от вид.
- ако някой каже нещо смешно не забравяйте да пуснете някоя емотиконка, примери - " "...
- използвайте бутоните за украсяване на текста... така де, не са сложени за украса!
- задължително използвайте думички като "pi4", "du6ko", "man", "batka"...
Иии... изрази като "aa utepa ribata brato!!" или "xaxxaxa, kurti6 mivki".
- гласувайте във всяка пусната анкета! Ако не ви се чете гласувайте за първата възможност.
След това не забравяйте да пуснете като отделен отговор в темата за какво сте гласували.
- където не сте компетентни изчакайте да отговори някой и след това напишете - "da i az taka mislq" или "ehh, izprevari me "
V. Краят
Все някой ден ще ви омръзне да пишете тук и напсувайте някой от администраторите.
Той сигурно ще ви забрани достъпа до форума, но вие продължавайте да псувате целия форум по други такива.