Млад работник е назначен за завеждащ отдел във фирмата. За да се представи добре пред началника, той работи до късно вечер. Тръгвайки си посред нощ един ден, той вижда шефа си да стои до машината за унищожаване на документи с някаква хартия в ръка.
- Слушай - обръща се шефа към него - това е много важен документ,
а моята секретарка си тръгна отдавна. Случайно да знаеш как работи тая шибана машина?
- Разбира се, шефе! - доволен от отворилата се възможност да се натегне пред шефа.
Бързо включил машината, поставил документа в нея и натиснал копчето.
Документът бавно се скрил в отвора.
- Ииии, чудесно, чудесно, какво ли щях да правя без тебе! - възкликнал шефа. - А, и да не забравя, ще ми трябва в две копия.
Лежат трима в болницата, двама с инфаркт, един с инсулт. Завързва се разговор, единият с инфаркт пита другия:
- Вие, защо?
- Ами, какво да Ви кажа - склададжия съм, тъкмо свих едни стоки, идват данъчните и ето ти - инфаркт...
- А Вие, как? - пита на свой ред.
- Ами какво да кажа... аз началник-база, и аз така, приготвих един контейнер за прибиране и дойдоха митничарите - и оп инфаркт.
Мълчание. Поглеждат въпросително към онзи с инсулта и той обяснява:
- Аз съм гробар... преди седмица носят ковчег, ама лукс, вътре баровец, целите му ръце в златни пръстени, по врата - ланци и 32 златни зъба...
- Е, и какво?
- А бе, направо си загубих съня - толкоз злато нахалост! Един ден, втори ден... на третия се реших. Разравям гроба, отварям капака и онзи отвътре ми се ухилва с 32 златни зъба и ми вика:
- Инспектор Филев, НАП! Контролно погребение...