На детето му искат за часа по трудово обучение 10 коркови тапи. За утре. Няма да е лесно, но ще се справя! 2 0 0
Всяко трето дете с двойка на матурите, всяко второ - затлъстяло. Задава се поколение от дебели тъпаци.. 2 0 0
Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката.- У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас.- Много ми е тежко да кажа това, но го няма.- А, защо ти е тежко?- Защото страшно мразя да лъжа! 2 0 0
Паркирах на заден ход и помолих сина да каже кога ще достигна стената. Веднага след като чух "тряс"той ми каза:- Точно в 16:45! 2 0 0
- Мамо, мамо, едно голямо момче ме наби!- Кое момче? Познаваш ли го?- Не знам как се казва, но ще мога да го позная. Ухото му е в джоба ми! 2 0 0
Дядото идва на гости при внучетата си. Едното чете книжка за авиацията.- Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?- Летец, дядо.- Ами ти? – пита дядото другото внуче.Момчето откъсва очи от „Плейбой“ и с въздишка отговаря:- Възрастен, дядо, само възрастен… 2 0 0
Детето: - Мамо, струва ми се, че непрекъснато си измисляш нови правила!- Като например?- Ами, че ако не си чистя стаята, ще се отвори портал към друго измерение и ще ме погълне.- Еми да, това се случи с по-големият ти брат.- Какъв по-голям брат?!- Точно! 2 0 0
Да влезеш в стаята на тийнейджър е като да влезеш в ИКЕА - уж само да погледнеш, а излизаш с четири чаши, шест чинии, три кърпи и куп боклуци, които не е ясно, какво са... 2 0 0
А, вчера петгодишният Гошко, стоя целия ден гладен, защото баба му не знаеше как да отвори стъклопакета и да го повика. 2 0 0
En dag dukket det opp en trøtt hund i hagen min. På halsbåndet hans – og at han var i god stand – kunne jeg se at han hadde et hjem og ble godt tatt vare på. Han kom rolig bort til meg, jeg klappet... Един ден в двора ми се появи уморено куче. По нашийника му – и по факта, че беше в добро състояние – можех да разбера, че има дом и е добре обгрижвано. Той спокойно се приближи до мен, аз го потупах по главата и след това ме последва до входната врата. Без колебание отиде право в коридора, сви се в един ъгъл – и заспа. След около час отново застана до вратата, затова го пуснах навън. На следващия ден се върна – махащ с опашка и видимо щастлив. Поздрави ме любезно, влезе право вътре и легна на новото си любимо място в коридора за още една кратка дрямка. Това се повтаряше няколко дни поред. От чисто любопитство закачих малка бележка на нашийника му: – „Наистина се чудя кой е собственикът на това прекрасно и дружелюбно куче – и знаете ли, че идва тук всеки следобед, за да подремне малко?“На следващия ден кучето дойде както обикновено – но този път с отговор на нашийника: – „То живее с шест деца – две от които са под три години – и просто се опитва да си намери място, където да спи спокойно. Мога ли да дойда с него утре и аз?“ 2 0 0