Дълги истории

Най-новите вицове в категорията
Алкохол Дълги истории Вицове за кафето
Истории Дълги истории
Вицове за Нова година Дълги истории
Дневник на българския нинджа.
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиot е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъ٠като това беше последния ден на обучение в базата, ߐޑǐՑߐؑŐܐՠго с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
Вицове за Съдебната система Вицове за моряци Дълги истории Вицове за бирата Вицове за Супергерои Вицове за Шефове
Деси е на 23 години, от София и живее здравословно и екологично.
Всяка сутрин тя става точно в 8 часа и отива да тича в парка. Кросът и продължава около 30 минути – време, в което тя изслушва на айфона си 8 песни - три на Криско, две на Фики Стораро, една на Графа, една на Килата и една на Преслава. След кроса Деси се прибира и взема душ. Температурата на водата трябва да е точно 27.9 градуса, защото ако е по-студена може да настине, а ако е по-топла, е вредно за сърцето. Деси излиза от банята и обтрива тялото си с кърпа от египетски памук, без изкуствени примеси. Кърпата се пере на 40 градуса, без перилни препарати, за да не предизвика случайно някой обрив. Идва време за закуската, на която Деси трябва да изконсумира не повече от 542 калории. Това е половин купичка овесени ядки (но без мляко, защото е вредно), един банан и фреш от портокали, които са раснали в свободни условия, без стрес и са брани от усмихнати, позитивни овощари. След закуската младата жена започва да се грижи за външния си вид. Кожата и се нуждае от подхранване, но Деси не ползва купешка козметика. Мани ги тия отровни химии! Тя си прави хидратираща маска за лицето от мед и краставица. После маже петите си със свинска мас, а косата си – с жълтък и зехтин. Включва уреда за озониране на въздуха, за да не диша кво да е. След козметичните процедури Деси отива на фитнес. Там работи за корем, прасци, подмишници и уши. Снима се с телефона си, но без светкавица, защото светкавиците са вредни за мозъка. Качва снимката във фейса. Нека завиждат кокошките! После идва време за обяд, на който Деси си позволява най-много 853 калории. Менюто и включва зелена салата от еко-производител, расла на баир с южно изложение и наторявана с лaйнa от био-крави, отглеждани от глухонеми говедари, за да не могат да им викат и да ги стресират. След зелената салата Деси изяжда половин сафрид, приготвен на пара. Сафридът е от бангустанско море – най-чистото море, в което е забранено да плават танкери и хора, намазани с плажно масло.
За десерт – две диви ягоди от Средна гора, набрани от бабичка, която никога не е пила и пушила. След обяда Деси прави лека разходка за храносмилане и се прибира за следобеден сън. Той е много важен за нервната система и против бръчки. Деси спи на специален матрак, който проветрява тялото, стимулира гръбначния стълб и отваря чакрите. Има и анатомична възглавница, която влияе директно върху мозъчната кора по най-благотворен начин. Деси не чете книги, защото е вредно за очите. Зрението се изхабява, а тя не иска да сложи очила като неква кукумявка.
След като се е наспала, екологичната жена прави леки упражнения за гъвкавост и отива на антицелулитен масаж. Не че има целулит, ами ей така – превантивно. След масажа си прави среща с приятелка в мола. Приятелката и пие кафе, а Деси си поръчва фреш от моркови, защото е чувала, че е полезен за черния дроб, щитовидната жлеза и ноктите на краката. Двете момичета злословят по адрес на приятелките си, за да стимулират отделянето на допамин. После се разхождат и зяпат витрините на мола, за да си осигурят дневната доза ендорфин. След разходката в мола Деси се обажда на приятеля си Митко. Говорят кратко по телефона, защото Деси е чувала, че мобилните телефони излъчват некви супер вредни вълни, които увреждат мозъка. Митко е фитнес инструктор, на 31 години, от Добрич. Не пие и не пуши. Взема хранителни добавки и анаболи, ма то не се брои. Деси отива в квартирата на Митко. Не се целуват, защото в човешката уста има всякакви вредни бактерии и рискът от зараза не е за подценяване. Деси кляка и му прави бибитка, защото е полезна за лицевите и мускули. Кара Митко да свърши върху лицето и, понеже е чувала, че cпepmata съдържа чудесни хидратиращи и подхранващи кожата съставки.
След любовната среща Деси решава да покара колело. Взема велосипеда си с анатомична седалка, която стимулира седалищните мускули и тазобедрената става и излиза да поджитка по улиците. Велосипедът има специални датчици, които мерят пулса, кръвното налягане, нивото на кислород в кръвта и промените в химическия състав на жлъчния сок. Загледана в дисплея на здравословния велосипед, Деси не забелязва връхлитащия отляво автомобил. Загива на място. Единствената утеха на съмишлениците и, които живеят природосъобразно е, че е убита от хибриден автомобил с изключително ниски нива на въглеродните емисии. Автомобил, който пази екологичния баланс. Ако всички автомобили бяха такива, щяхме да живеем много по-дълго.
Дълги истории Вицове за кафето Вицове за фитнес
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже с големи цици.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше, че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.
На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиot около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.
На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!
Љубовното созревање на еден мажКога имав 16 години, сонував да си имам девојка.
Вицове за Мъже Дълги истории Вицове за цици
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
Вицове за Проститутки Дълги истории Вицове за Хотели
Корпоративни уроци за начинаещи:
Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:

Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

- Кой беше? – попитал съпругът й.
- Боб – съседът – отговорила тя.
- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука:
Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.

Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.

- Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.

След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.

Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“

Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ - казва той.

„Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.

„Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал.

„Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.

Бизнес поука:
Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.

Заекът го попитал:

- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.

- Разбира се, защо не – отговорил гарванът.

И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука:
За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:

- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.

Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.

Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука:
Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука:
Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.

В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.

Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука:
Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
- Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчуkam.
Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!
Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си…
Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука:
Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“

И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че зaдниkъt трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лaйнata).

Бизнес поука:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки зaдниk може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лaйнo и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лaйнa е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лaйнata е твой приятел.
3. Когато си затънал в лaйнa до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Дълги истории Вицове за Шефове Вицове за Църквата
Дълги истории
,"В наше време плъзна епидемия от био еко "фермерски магазини" - по три на пряка.
Всяко нещо, за което попиташ се продава със заклинание - продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва "Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме ние) сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев съм големото зле) - 20 лева за сто грама е да видите ИСТИНСКО сирене като от нашето детство (задължително сравнение)! Тука вече тона се повишава и звънват нотки на гордост - айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате". Други много ценни неща, които естествено са като от "нашето детство" са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, то пък обикновено е или манастирско или калугерско. Както каза Василена, ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна манастири на всеки хълм - в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство - то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат ... добре че са много монасите у нас та смогват да зареждат био магазините.
В същите задължително "Фермерски" магазини се продават биоеко плодове и зеленчуци - ябълки за екоавтентичност бити от градушка два три пъти, круши газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за биоеко произход - задължително в смачкани мукавени пликчета - за да се подчертае интимната близост с майката природа. Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид че здравето цена няма - ябълките са по около 7 кинта килото, морковите 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-лОксозни магазини има и хляб - лимец (начи ако няма лимец хич не ми го фали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен - eбacи здравето.
А при хранителните добавки ... там е цяла вселена пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот Мира Добрева и Гала - последната й препоръка, която уцелих беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно - сметайте как след двете чаши гореща вода отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген ...
За напреднали има много чудеса - пробиотици за вегани, витамин Д с метаболити (не е някъв си там обикновен тъп витамин Д) биофлавоноиди, и към триста вида "комплекси за жени" (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) - то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса. Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов - дежурния отговор е "пречиства организма и укрепва имунната система"
Няколко неща, без които не може! В смисъл появяват се чат пат продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика - евъргийни така да се каже:
1. Спирулина
2. Плацента
3. Коластра
4. Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим като от чума:
1. Парабени - не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2.Подобрители - под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМАОПАСНОСТ.
Сичко останало е капки, настройки, годжи бери,кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус отгеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и пр. Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи - както казах здравето цена няма.
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементарни правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук таме плацента, единствения шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!”.
Вицове за вегани и вегетарианци Дълги истории Вицове за кафето