Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка.
Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационален, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Кума Лиса, Баба Меца и Кумчо Вълчо ще ги взимат войници.
Отишли на военна комисия. Първо влиза Кумчо Вълчо. Показват му един автомат.
- Какво е това?
- Не знам – отговорил Кумчо Вълчо.
- А това какво е? – показват му една тухла.
- Тухла четворка.
- Правилно. Отиваш в строителни войски.
Влиза Кума Лиса. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам – отговорила Кума Лиса.
- А това какво е? – показват и една тухла.
- Тухла.
- Правилно. И ти отиваш в строителни войски.
Отвън Баба Меца ги пита:
- Как се уредихте за строителни войски?
- О-о-о, много лесно. Първо ти показват някаква тъпня. Ти казваш че не знаеш какво е. После ти показват една тухла. Казваш че е тухла и си готова за строителните войски.
Влиза Баба Меца. Показват и един автомат.
- Какво е това?
- Не знам – отговорила Баба Меца.
Военната комисия си замълчала. Баба Меца се огледала:
- Тука трябва да има и една тухла.
- О-о-о-о! Значи така? Чудесно! Отиваш в разузнаването.
Мечо и Зайо отишли за риба.
Дълго време нищо не кълве. Мечо вика:
- Зайо, бягай и донеси от другите червеи - ей там ги турих на сянка под ония храст.
Зайо отива да дири червеите, а в това време мечо хванал златната рибка. И както си му е реда има право на три желания:
- Па пръво сакам да имам едно буре с мед, дека никога са не изпразва... и второ сите мечки в гората да са женски. Тва е! Третото желание го остаам на Зайко, оти ми е приятел!
В тоо мил момент от расталака се чуа гласът на Зайо:
- Мечооо, да ти изсъъне онаа работа, къде остаи червеите, бе?