Вицове за психиатри, психолози и психоаналитици

Мъж влиза в кабинета на доктор по уши, нос и гърло.
Разкопчал дюкяна и извадил оная работа. Оная му работа сплескана и посиняла.
- Чакайте, чакайте – развикал се доктора. – Вие сте за уролога.
- Не, не. Чакайте! Изслушайте ме. След работа с приятели обичаме да си пийнем...
- Аз лекувам уши, нос, гърло а не алкохолизъм.
- Не, не, чакайте! За вас съм. Та значи след като пийнем с колегите в банята на завода играем една игра. Нареждаме се в кръг около един стол и си слагаме достойствата на него. След това един от нас взима един тиган. Вика: „Хоп” и удря с тигана по стола. Трябва да успееш да си дръпнеш оная работа.
- Абе господине! Вие сте за психиатър – възмутил се докторът.
- Не! За вас съм. Точно тук ми е проблема. Не чувам добре когато викне: „Хоп”
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!