Skip to main content
Прерия...
Следобед... Лъв и лъвица се препичат на слънце. Изведнъж заека идва, удря шамар на лъва и побягва. Лъвът - нула внимание. Лъвицата е в шок:
- Лъве, та ти си цар на животните! Какво ти става? Догони го и го разкъсай!
- Остави го - малък е, глупав. Не си струва...
След време историята се повтаря, потретва и така десетина пъти. Лъвицата не издържала такава наглост и се втурнала след заека. Той обаче се мушнал в някаква тръба, лъвицата след него , но се заклещила и не могла да излезе. Заека излязъл от другия край, върнал се при нея, оправил я по пълна програма и изчезнал. Тя все пак се измъкнала от тръбата и тръгнала да се връща при лъва. Опашката и подвита, ушите увиснали, засрамена....
Лъвът я погледнал въпросително и я попитал:
- Какво, при тръбата ли те заведе?
Бай Лази бил голям приятел на Цицерон. Веднъж, в опит за софистично упражнение Цицерон казал на бай Лази:
- Бай Лази, ще ти кажа едно изречение, в кето твоето име го има три пъти.
- Какво пък, кажи Цецероне!.
- На бай Лази му влази и му излази...
Ей, че се вкиснал бай ти Лази. Със седмици не излязъл да види ни Цицерон, ни Цицероница.
По едно време бай Лази излази за да се види с Цицерон.
И му вика:
- Цицероне, знам едно изречение, в което твоето име го има три пъти.
- Моето име е много дълго и е трудно да се сложи в изречение. Кажи, бай Лази, може пък мъдростта ти да е по-голяма от моята.
- Цицероне, Цицероне, да ти eбa найката, Цицероне!