Вицове за Селски тарикати

Всички сме чували този израз “Я камилата, я камиларя...”.
А знаете ли легендата, от която произлиза?
Ето я и нея.
Преди много, много години имало един мнооого богат султан. Той си имал една много умна камила - разбирала всичко от една дума, само където не можела да говори.
Много тъжен бил султанът. Говорил и от сутрин до вечер, виждал, че тя го разбира, че иска да му проговори, а не може. Дълго мислил какво да прави и накрая решил, че с пари всичко се постига, а ако не може с пари, постига се с много пари.
Тръгнали сутринта глашатаи от град на град и от село на село. Думкали с барабаните и разгласявали, че султанът дава един керван злато на този, който научи камилата му да говори. Но ако не успее, ще му вземе главата!
Отишъл един кандидат, опитал, провалил се! Отишъл втори - същата работа! След няколко такива опита, отишло едно бедно момче и рекло:
- О, премъдри султане, аз ще науча камилата да говори, но имам някои условия.
- Стига да не се опиташ да ме измамиш, ще ги приема - отговорил султанът.
- Ами то, ученето на камилата на човешки говор е много трудна и бавна работа - ще започне да говори чак след двадесет години - започнал момъка - а дотогава ще искам всеки ден храна, пролет и есен по един кат нови дрехи и по една жълтица всяка седмица - докато дойде време да си взема кервана със злато.
Помислил, помислил султанът, сторили му се разумни доводите на момъка и се съгласил. Не бил като другите шарлатани, които му обещавали чудеса за един ден.
Прибрал се вечерта момъкът и майка му, като разбрала какво става, горко заридала:
- Ох, синко, без време ме зачерняш! Ще вземе султанът и твоята глава!Как ще научиш камила да говори?!
- Не бой се, мале! - отвърнал синът - Де се е чуло и видяло камила да говори! Но това са двадесет години с храна, дрехи и пари! А след 20 години - султанът е стар, камилата също, пък и с мене може всичко да се случи. След двадесет години - я камилата, я камиларя!
Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...