Skip to main content
Някога, преди мноооого години, Господ изчезнал за седем дни. Когато се върнал, Архангел Гавраил го попитал:
- Къде бяхте?
- Да знаеш само какво направих ей там! - гордо казал Господ и посочил надолу към облаците.
- Какво е това?
- Планета. Нарекох я Земя. Дарих я с живот и направих така, че там да има съвършен баланс.
- Съвършен баланс? Какво означава това? - учудил се Архангела.
- Виж сега, това е Европа - континент, който на север е развит и богат, а на юг е с хубав климат. Това пък е Азия. Там съм заселил жълтите хора, а в Африка черните. А това там са двете Америки - едната богата, другата бедна. Е, сега забелязваш ли баланса?
- Да!
И ентусиазиран, Архангелът посочил едно местенце в югоизточна Европа.
- А това там какво е?
- Това е България. Има красива природа, плодородни ниви, пълноводни реки и мек климат. Там живее народ работлив, умен и способен...
- Добре де, ама точно тук баланс май няма?...
- Чакай да чуеш само кой ще ги управлява...
ББ отишъл на посещение при Путин. Возят се в някаква нова лимузина и нашият вика на домакина:
- Невероятен автомобил, Владимир Владимирович, ваш ли е?
- Мой е! - казва Путин.
- Искаш ли такъв?
- Кой би отказал! - отговаря ББ.
- Запишете - лимузина за Премиер Болгарии! - диктува Путин на секретарите си.
Малко по-късно двамата се качват на яхта.
- Ваша ли е, Владимир Владимирович, много е хубава.
- Моя е, искаш ли такава?
- Кой би отказал! - отвръща ББ.
- Задраскайте лимузината, пишете - яхта за г-н ББ.
Взело да се здрачава, дошъл да ги вземе хеликоптер.
- Това е някакъв нов модел, ваш ли е?
- Мой е, гордо отговаря Путин. Искаш ли такъв?
- Не смея да откажа! - не крие радостта си ББ.
- Задраскайте яхтата, пишете - хеликоптер за нашия български приятел.
Вечерта двамата първи мъже на Русия и България отиват в нощен клуб, появява се знойна блондинка и сяда в коленете на Владимир Владимирович.
- Прекрасна е, ваша ли е, пита ББ.
- Моя е, отговаря домакинът му, т. е. вече е твоя!
ББ мисли, мисли и си казва на ум - "Да загубя такъв хеликоптер за някаква мацка..." и после на глас:
- Не е за мен, Владимир Владимирович, нямам аз kуp за такава мацка.
- Задраскайте хеликоптера и запишете "Kуp за г-н ББ".
Пътува Бойко Борисов с правителствения самолет към Варна. Гледа през илюминатора, и пита секретарката си:
- На кой е тоя завод там долу?
- Ами, той е ваш г-н премиер. - отговорила секретарката.
Продължава полета, и премиера пак пита:
- А, е ония лозови масиви чий са?
- Ами, те са на г-жа Бориславова, г-н премиер. - пак му отговорила секретарката.
След малко:
- Добре де, а еййй ония фотоволтаици чий са? - пита Борисов.
- И те са на г-жа Бориславова.
След още малко пак:
- А, ония завод там?
- Е, той е ваш г- премиер. - пак казала секретарката.
- Ееехх, нищо не става с тоя народ! - рекъл Борисов.
- Щом само двама човека работим в тая държава!
В края на есента, журналист интервюира фермер:
– Как мина за вас годината?
– Много добре! Пшеницата стана, за хляб ще имам, много зеленчуци и плодове имам, кравата е добре - мляко ще имам, свинята се опраси…
– А за нещо не бихте ли искали да благодарите на Бойко Борисов?
– За какво да му благодаря? Сам посадих всичко, сам поливах, сам събирах реколтата, сам ринах лaйнata в обора?
– И все пак помислете?
– Е, имам някои съмнения за свинята, от кого ли така бързо се опраси, ама само предполагам…
Бай Пешо бил личен чистач на директора на един завод някъде в провинцията. Били стари познайници, така че не си взимал много работата присърце. Един ден директора видимо притеснен се помолил на бай Пешо:
- Бай Пешо, утре ще трябва да изчистиш защото очаквам голяма проверка!
- Кой ще дойде?
- Председателя на борда на директорите и още двама от акционерите.
- Няма проблем ще изчистя.
На другия ден дошла делегацията, разходили се из завода, гледали какво гледали и влезнали в офиса на директора да обсъдят видяното. А вътре царял пълен безпорядък, не било чистено бог знай от кога.
- Хм. Тук не работеше ли бай Пешо? - попитал големия шеф.
- Да, тук е. Ето там е неговата стая.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо, а председателя така му се зарадвал, че скочил да го прегръща, да го целува, пили по една ракия, поговорили си и доволен от видяното, шефа поел обратно към София. Вече успокоен директора се обърнал към бай Пешо:
- Ти, ти откъде го познаваш тоя? Въобще знаеш ли кой е той?
- Как да не го знам, директоре, навремето на един чин заедно сме седели.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големият връзкар в целия консорциум. Един ден пак притеснен господина почнал да се моли на бай Пешо, да изчисти защото такава проверка щяла да дойде, че ако не е изчистено и председателят на борда на директорите няма да му помогне.
- Защо така бе, г-н директоре, кой ще дойде? - попитал бай Пешо.
- Бойко Борисов ще дойде, така че мисли му!
Дошъл на другия ден Бат Бойко, разходил се нагоре-надолу из завода, влезнал в канцеларията на директора, а вътре боклуци, не било чистено бог знай от кога. Пребледнял директора, ни жив - ни умрял, а Бойко Борисов съвсем спокойно го попитал:
- А бе тук при тебе не работеше ли бай Пешо?
- Да, тук е.
- Я го извикай!
Дошъл бай Пешо.
- О, бай Пешо какво става с теб, жив ли си, здрав ли си? - зарадвал се Бойко Борисов, прегръщал го, целувал го, пили по едно уиски и си тръгнал. А директора не вярващ на очите си промълвил:
- Тоя пък от къде го познаваш. С ония на един чин си седял заедно, а това е министър - председателя на България.
- А, Бойко ли? На него му бях преподавател в пожарникарското училище.
И така чрез бай Пешо директора станал най-големия връзкар в държавата. Не минало много време и директора пак взел да се шашка:
- Сега вече, бай Пешо, наистина трябва да изчистиш защото чакам голяма делегация от Русия начело с Владимир Путин. Искам да бъде перфектно изчистено и подредено!
- ОК, директоре, както кажеш.
Пристигнал Путин, обиколил завода, разгледал това-онова и ни в клин, ни в ръкав попитал директора:
- Где находится бай Пешо?
Извикали бай Пешо. Путин като го видял подскочил от радост:
- Здравствуй бай Пешо. Братушка мой. Как тъй. Что тъй делаеш?
Прегръщали се, целували се, пили по една водка и Путин си заминал. Директора онемял, ни говор, ни картина. Когато се осъзнал попитал:
- Бай Пешо, не знам какво става тук. Някак си приех, че с един на един чин заедно си седял, на друг си му преподавал в училище, ама това не мога да го приема. Този от къде го познаваш, та той не е от България?
- А, Путин ли. На него му бях инструктор по бойни изкуства в школата на К.Г.Б.
Чрез бай Пешо директора се превърнал в най-големия връзкар в Европа. Но един ден в завода дошло писмо, директора и още един инженер - млад и надежден - да отидат на обмена на опит в сходно предприятие в Италия. Чудил се директора кой да вземе и накрая си рекъл - "Ще взема бай Пешо, толкова народ познава, че няма начин и в Италия да не познае някой."
Отишли в Италия, обменили опит, останал им един свободен ден и решили да разгледат Рим. Тръгнали по един булевард, но изведнъж отнякъде се появили много хора. Многобройната тълпа повлякла със себе си и нашите хора. По едно време директора се огледал и се оказало, че бай Пешо го няма. Тук бай Пешо, там бай Пешо, бай Пешо го няма никъде. Вървял така с навалицата докато не излезли на един голям площад. В края на площада сцена, а на сцената бай Пешо и папата прегърнати говорят нещо на хората. В същото време от сцената пък бай Пешо постоянно се взирал в тълпата за да открие директора. Тъкмо го фиксирал и видял как директора припада. На бегом се изнесъл при него, започнал да му бие шамари, да го ръси с вода не може да го свести. След десетина минути отворил очи.
- Директоре, директоре какво стана? - запитал бай Пешо.
- Ох, бай Пешо, това аз няма да го преживея.
- Защо бе директоре, какво стана?
- Заради това, че с един на един чин си седял заедно, на друг си бил преподавател, на трети си бил инструктор по бойни изкуства приех за нещо нормално да се прегръщаш с папата там на сцената, но следващото няма да го преживея.
- Кое е това следващото?
- Стоите си вие там на сцената, а мене по едно време ме чуka някой по рамото. Обръщам се гледам един китаец и тоя китаец ме пита - "А бе кой е тоя с бай Пешо на сцената?"