Вицове за пазаруване, магазини и търговци

Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Църковната органистка Беатрис била на около 90 години и неомъжена. Всички се възхищавали на нейната добродетел и отзивчивост. Един ден пасторът отишъл при нея, за да обсъдят празничната литургия. Тя го поканила в хола и да изчака докато приготви чай.
Гледайки стария ѝ домашен орган, пасторът забелязал върху лакирания капак на инструмента съд с вода, в който плувал… презерватив. Когато Беатрис се върнала с поднос димящ чай и ароматни сладки, пасторът не се сдържал и попитал: Госпожице Беатрис — казал той, сочейки съда, — можете ли да ми кажете какво е това?
- О, Вие го забелязахте! - възхитила се Беатрис - Не е ли красив?
Миналия август се разхождах из парка и намерих малък пакет в тревата. Инструкциите бяха: поставете го върху органа, поддържайте го влажен и това ще предотврати разпространението на евентуално заболяване. И знаете ли, цяла зима не съм боледувала от грип!
Какво научихме от рекламите по Българските телевизии:
1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране.
2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин.
3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева!
4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна.
5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки.
6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш.
7. Основният проблем на човечеството е пърхотът.
8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон.
9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране.
10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина.
11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод.
12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща.
13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник.
14. Шоколадът решава всички проблеми!
15. На всички мъже простата им алармира.
16. Не ползваш ли точната паста за зъби плюеш кръв и зъби.